.
Среднощно...
Мислите ми са спокойни.
С хармония ме завиват в хладината на нощта. Хладината е от времето, ноемврийско е. Спокойствието е от чувствата в душата ми.
Чувствата ми подредени са. Сърцето ми изпълват и усещане за цялост има в мен.
В мир със себе си съм. Защото го избрах.
Защото повярвах, че и аз за щастие родена съм на този свят.
Защото щастието носи твойто име.
Защото хиляди пъти по-лесно е да се усмихна, отколкото да си търся причини за сълзи.
Да, така е. Сълзите са с причини измислени. Родени и подхранвани от страхове. Страховете са несигурност и необич.
А аз обичам! Обичам теб!
Тогава защо да се страхувам? Обичам те и благодаря на съдбата, че пътищата ни в един събра.
Обичта криле ми дава над ежедневните проблеми да се извися.
Обичта ми дава сили през трудностите да премина.
Обичта ми дава увереност и топлина, сигурност и романтичен дух, свобода и всеотдайност.
Всичко... Любовта е всичко, което е на този свят. И смисъл има само тя... Любовта...
За любовта изписано е много. И е твърде малко.
Любовта е необяснима. Връхлита като лятна буря или спокойна, като есенна река, се разлива по вените.
Неочаквана и никога планирана. Но винаги желана и творяща чудеса.
Любовта е доверие и свобода. Любовта е енергия, която овладявайки се учим да бъдем
ние. Няма по прекрасно от НИЕ. От споделеността. От цялостта. Възможни само ако истинско е
ние.
Любовта се развива, обогатява. По-силна и по-дълбока става. С времето. И с доверието.
Когато с отдаването на телата се отдават и душите... това е Любов! И осъзнаването, че Любовта е като цвете...
Любовта е завършеност. Съвършенство...
Отдавна не бях будувала до това време.
.png)
.png)
.jpg)
