"Пълна си с идеи"... това признание бе много силно за мен...
Идеите... ами те сами си идват. Неосъзнати и разпилени... малък полъх за подкрепа и полетът им е неописуем...
Приетите идеи... осъществени с желание... довели до усещане за нежност... топлина... взаимност... изпълват съществото ми с особено усещане на цялост и завършеност. От онази завършеност, когато се чувстваш себе си, и мирът е в теб и около теб...
И тогава съзнанието...не, не е съзнанието... по-скоро е подсъзнанието, онова истинското ми Аз, оплита и заплита нови идеи... по-щури, по-диви, по-смели, по-разумни, по-спокойни, по-мои си...
Това съм Аз! Неспир от идеи...Някои ще запратя сама в забвение, други ще бъдат полети от студен душ, трети ще бъдат прегърнати... а четвърти ще дадат нов смисъл на всичко...
Смисълът... на какво ли не търсим смисъл?
Неее, това е друго. Тук искам да е оптимистично... като идеите ми.
Да, идеите ми са само за хубаво... за топло, за нежно, за обичливо, за любовно усещане...
Утрото ще дойде с полъха на нови идеи... Ще бъда готова да посрещна предизвикателството на новия ден.
А сега отивам да се гушна на топло и нежно в мислите си... ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар