Без причина ми е тъжно.
Или пък причини има много.
Дали от липсата на слънце
или пък октомври е виновен.
Дали защото сърцето взаимност не усеща
или пък надеждата ми нейде се е запиляла.
Отдавна не съм се чувствала така... тъжна и безсилна. Мислех си, че всичко мога да го понеса. Но днес... заблуда е било. Слаба съм. И помня хубаво и топло, помня и студено. И ме боли... от липса на надежда, от безсилие, от примирение, от празно... Не, аз не съм това.
Днес не знам коя съм...
Да се намеря имам нужда... Къде съм аз?
.