бездомно ми е...

Бездомно ми е...
Бездомно с много къщи...
Защо все нещо липсва ми, за да бъда цяла?
Защо ли вярата ми всеки я предава?
Защо допускам сълзи да проливам при всяко "не" на желанието мое?
Защо не мога да повярвам, че АЗ съм също толкова специална?
Кога ли ще намеря в себе си дома?
Онзи пристан, в който бурите са бриз прохладен...
До кога ли огънят в сърцето ми ще изгаря душата ми самотна?
Въпроси и въпроси са оплели мислите и волята ми. Без воля съм, без мисли проходими...
Не обичам да се чувствам така...
Не искам да се чувствам така...
Не искам с шоколад да е теша, а душата ми за ласки мъжки да копнее...
Кога ли "искам", "може", "допустимо", "така е по-добре" ще бъдат само едно "просто е така"?
Да, искам всичко да е просто. Не искам повече да бъде сложно! Не искам със загадките житейски да се боря. Искам да е право, да е равно. Изморих се по пътеки лъкатушни да се губя.
Да се намеря искам и да се не губя вече. 
Искам у дома си да си бъда. Но къде си ти, дом мой?
...

.