лунни влияния...

 .

Ин и Ян...
Луна и Слънце...
Жена и Мъж...
Тъмнина и Светлина...
Вода и Огън...
Въздух и Земя...
Нощ и Ден...

Изтъкани сме от противоположности, но същността ни е единна. Понякога ни Ин владее и Ян ни уравновесява.
Луната ни влияе с месечните свои цикли - Слънце за баланс си търсим.
Но винаги ли балансът е във нас?
Тия дни не го намирам в себе си. От Луната ли, от Слънцето ли, от дните или нощите...
И уж подреждам се, но не успявам. Всичко дето съм решила си го правя. Но усещане за цялост нямам. Все нещо липсва ми... Търся го и а, да го намеря... изплъзва се и даже не успявам да го аз позная... За да не търся пак  в купа сено...
Днес... гимнастика и йога, и тибетски ритуали... и храненето във баланс, без отклонение... - за тялото е все добро.
Работа посвърших... даже за сиеста си намерих време... книга интересна си почетох... Все са занимания, които радост носят на душата моя...
Занимания и смислености - цял куп си свърших, обаче...
Обаче в мен е... някак пусто... очакване се ражда... а после като дим се изпарява...
Луната ще е днес виновна...
.

... ... ...

 .

В следобед късен... дори привечер лятна...
За малко само... време няма... утре, може би... или други ден...
Но утре може и да не може...
... ... ...
- Как си?
- Добре, а ти?
- Какво виждаш?
- Усмихваш се, значи си добре...
- Не е само добре... Щастлива съм, доволна съм, прекрасно е!
... ... ...


.

еньовски размисли

.
Юни...
краят на юни...
лято...
Еньовден...
билки...
диви...
самодиви...
вили..
самовили....
амазонки...
магьосници...
орисници...
нощи за магии...
за лечение и здраве...
капчици роса...
пречистили очите...
и душите...
Нямам обяснение защо този ден и легендите за него са ми някак... близки... Знания необясними сякаш в мен събуждат се... Странно ми е... и вълнение ме днес владее... От години е това. Билки и треви събирам си, обичам да чета за тях, дори отглеждам... За експерименти себе си използвам. Понякога и екзотични, и далечни по родина, треви засявам. С успех променлив е мойто хоби. Хоби го наричам, но по-дълбоко в мен отеква заниманието мое.
Днес откъснах стръкчета лечебни... И други да си събера, предстои напред в дните летни.
Денят замина си... Нощта владетел е сега...
Нощ вълшебна, лятна и омайна...
.

настроения... в оранжево...

.

Неустоимо ме привлече това оранжево цвете...
Днес е в синхрон с моите настроения. Настроения от няколко дни, които ме владеят.
Чувствам се страхотно! Спокойна, уверена, балансирана във всяко отношение.
Настроенията са настроения, за да се променят, но и за да показват пълнотата на възможните чувства и усещания в различните ситуации.

Днес ми е... оранжево ;)

Photo  by Zveti.

понякога съм съвършенство...

.
Понякога съм съвършенство.
:):):) Нескромно е, нали?
Но днес и в това съм съвършена - съвършена съм в нескромността си. В незаинтересоваността ми за чуждото мнение.Да, точно така. Не другото, а чуждото.
Ти познаваш ме, тъй както никой друг.  Никой друг до същността си не допуснах. Магия ли за мен направи, че врати отворих ти. Вратите на душата моя...
Часовете ми, прекарани със теб, са несравними и неповторими. Часове за мен са за релакс, за вдъхновение, за спокойствие, за нежност, за любов... Всяко мое дело, свързано с мисълта за теб, е вдъхновено и изпълнено с обич. Спори ми всяка дейност,  с каквото и да се захвана.
Когато съм до теб забравям за всичко негативно, което ме очаква вън.
Когато съм до теб любовта изпълва всяка моя клетка.
Когато съм до теб се осъзнавам, че аз любов съм и любов само мога да ти дам...
Днес ми каза: Нали ти ме учиш да живея Днес... нека е така...
Прав си... Уча теб, а себе си не успях да науча. Може би защото ти ме учиш да живея...
Осъзнах, че с теб живея, а не просто съществувам. Съществувам там, навън, когато няма те до мен.
Днес ти казах някои неща, които знам, не е прието да се казват. Но знаеш сам, че нямам мисъл с теб несподелена. Вероятно това ме поставя в неизгодна позиция, но честността за мен е по-важна от всяка суета.
Знам, ти търсиш смисъл във всяко действие, което ще извършиш. Твоят разум има доводи неоспорими. Но защо сърцето мое не ги приема. За теб е важно, всичко, което е край теб  да бъде от съвършеното нагоре. И работа и дом, и жената... Знам също, че аз не съм ти идеала за жена...
Понякога, в годините назад, съм се питала, какво е идеал и къде ли съществува... И вече го не търся...  Разбрах, животът низ е от компромиси, които правим всеки ден на този свят...
Понякога и аз съм съвършенство... Усещането в мен е за това.
Понякога... винаги, когато съм до теб! Ти ми даваш това усещане. Не знам как, с какво. Обяснение нямам. Но пък ми харесва усещането. Това чувство ми помага в другото време, когато всяка моя клетка копнее за теб, а ти си невъзможно далече.
Поисках да ти кажа нещо. И ти го казах... Обичам те! И това е всичко!

Photo by Drago.

в дъжда...

.
Като роза съм в дъжда...
Пристъпвам боса по тревите. Усещам топлия летен дъжд, стичащ се по лицето ми. Капчиците се задържат като сферички на бисер върху мен. Прегръдка със следващата капчица и натежава капката като сълза. Сълза родена в погледа ми тъжен. Сълзата бляска в този поглед и искри. Спомените на дъгата отразява. И си пожелава тихо, тази дъга пак да я прегърне с обич...
Усмивка в погледа ми се заражда. Родена е в сърцето ми надежда. И листенце по листенце се разлиства, душата моя, преродена след тъгата. Разлиства се и до същността си е готова тя да се разкрие.
Сълзите, разпилени капки дъжд, да си ходят вече искат. С цветен лъч се те разделят, като пожелание за скорошна дъга. Дъга, която след дъжда сияе и най-красива е.
В дъждовен ден, мислите са ми дъждовни. Но дори да са дъждовни, слънцето желаят и копнеят...
В дъжда очаквам слънчева усмивка след дъжда... и цветната дъга...

Снимката е от тук.

има дни...

.
Има дни, които искам да не са били...
Има дни, които искам да забравя...
Има дни, които искам съзнанието да не се вкопчва в тях. А то прави точно това. Сякаш, напук ми напомня всеки детайл от мрачността на изминалото. Не му е достатъчно, но го и доукрасява с краски все по-черни. В черно ми представя и всеки бъдещ ден.
Защо в такива дни събират се и се привличат безнадежност и безсмислие, тъга и болка?
Опитвам да потърся поне една усмивка в мен и успявам да намеря някоя заблудена и загубена в тъмното. Тогава, надеждата бърза да кълни. Но сланата на безсмислието я попарва в миг...Слабост ме обзема и никакъв импулс за нещо различно... Дни, в които ме боли... душата...
Чела съм и знам, че в дни такива трябва нещо да променя, да търся нещо светло, да не съм сама... Но знанията нищо се оказват... Живецът в мене не усещам и искам да се предам на течението, което ме влече надолу и все по-надолу... Към студена бездна... самота...
Искам да се откопча от тази студена прегръдка.
Искам си слънцето в дните.
Искам пак да вкуся сладостта на дните...
Искам да вярвам, че черногледните ми дни са крайни и скоро ще се свършат. Ако кажа, че ми е за първи път, ще излъжа. Но за първи път са толкова много и толкова дълги...
Има дни...

А аз искам от другите...

Photo  by  Drago.

.

мисли... от сатурновата дупка...

.
Когато дните отминават ден след ден, въпросите извират един след друг. Искам аз да спра въпросите, а с тях и дните. В моите възможности не е това, за най-голямо съжаление...
Дните са различни. И уж прилича днес на вчерашния ден, но грешка е ако го приема за познат. Искам да мога, всеки ден да срещам като непознат. И да се вълнувам от срещата си с него. Тогава ще запомня всеки миг на щастие, донесъл ми денят. Щастието ще е все различно и скука няма да допусне в дните ми напред.
Ще мога да запомня всяка слънчева усмивка, изгряла на лице любимо, в отговор на моята усмивка, с обич заредена. Ще докосвам с нежни ласки като първи път. Устни страстни ще ме мен целуват, сякаш за последен път...
Дните са различни. Различна съм и аз. И най-добре съм когато себе си съм аз. Не мислеща за туй, което някой ще помисли и дори ще каже. Защото него не касае то, а само мен. Защото аз избирам къде ще бъда и с кого. Изборът дори и труден, наглед и невъзможен е дори, но той е мой и мой ще бъде.
Избор с разум може да се прави. На избор и сърцето има право. Разумът избирал до сега е. Дали възможност на сърцето, вече трябва да даде?
Ей, такива мисли и въпроси се заплитат покрай мен. Усещам, че към пропаст сякаш ме повличат. Опитвам с разум да ги спра - не е успешно. Сърцето свое моля да се то намеси - а то преструва се, че спи... Безсилие и страх се в мен наместват. Започват да се чувстват като у дома. И търся начин, тез гости нежелани, как да пратя там далеч, за да се не върнат те при мен.
Уморена съм от последните си дни. Преминала през бурите на дните, изпълнени с емоции безчет, имам вече нужда от мъничко покой. Да се събера и да се подредя. То ред едва ли ще е възможен, но все пак мъничко подредба не ще да е излишна...

Такива мисли ме превземат в дните, някъде наречени - сатурнова дупка. Не знам в подробности какво е, но явно тъй ще да е... То... каквото е такова...
И все пак изборът пред мен е. Дали ще съумея да го правилен направя... от мен зависи и от никой друг...
Изборът е... време ли е да избирам...

Photo  by  Drago.

когато...

.

Когато си толкова малък и светът край тебе е малък.
Когато не знаеш какво има отвъд, то не ти липсва.
Непознатото, незнайното - то не съществува...
Имаш своя свят и свикнал си с него.
Но ето, в ден обикновен, нещо се случва. Различен вече денят е. Хоризонтът изведнъж се е преместил някъде далеч. И уж всичко си е също, но в теб копнежи и мечти се раждат. Незнайното влече те. Омайно е с потайността си. Чувства нови се зараждат. Сякаш раждаш се за първи път.
Осъзнаваш в миг един, че твоят свят е мъничка кутийка. Смелост ти събираш в сърцето дето бие с ритъм нов. Надничаш зад стените и невероятен свят пред теб сияе...
Уплаха в теб се ражда. Да се не загубиш се страхуваш. И тогава изведнъж разбираш, че себе си намерил си сега.
С всяка глътка въздух искаш новия свят да вдишваш. Всяка пулсация на сърцето искаш да е в ритъма на новия живот. Новото привлича те, това е същността ти и ти си себе си до всяка клетка своя, до последна мисъл... Усещаш хармонията, усещаш живота, предчувстваш че това е всичко, което искаш от живота си. Сърцето е пълно с необясними чувства, любовта извира в теб.
Сърцето ти усеща, че вече си значим за друг. Усещаш, че специален си. Чувстваш се обичан... за първи път...
За пръв път всеотдайно ти обичаш. И сърцето твое знае, че е за последно... 
Когато някой ден помислиш, че всичко в новият ти свят е цветната дъга поело... и искаш да се насладиш на всеки цветен миг... В миг паника сърцето ти сковава и дъх не можеш да си ти поемеш от страхове, че всичко е илюзия красива... която ще се изпари със сутрешна мъгла...
Лутането почва и краят се не вижда на бездната, в която чувстваш, че попадаш... и се губиш...
Когато не знаеш какво е любов, животът ти спокоен си върви...
Но когато искрица дори да усетиш... искаш... искаш... и искаш.... няма покой за сърцето събудено... И болка от липсата да познаеш е твоята орис...

Извор търся, поне за глътка от живителната обич...
И разбирам, че да прося съм готова... капчица дори...

Photo  by  Drago.