на свечеряване...

В един късен следобед... на свечеряване... Когато денят си тръгва, но пленен от лятното безвремие, не бърза да отстъпи на нощта. А неделният ден е по-мързелив от всеки друг... Мързеливи нишки ме привличат към люлката... удобна е... Потъвам в сбогуването на деня... Необичайно тихо е. Дори вятърът е успокоил дъха си. Перестите облаци неподвижни се усмихват в необятната синева. Снежнобелите облачни къдели, целунати от последните слънчеви лъчи на днешния ден, контрастират с небесносиньото на безкрая. Безкрай... безвремие... безгрижие... Спокойствието ухае на прясно окосена морава... В далечината вятърът започва своя вечерен танц в прегръдка с клоните на дърветата. почувствали свежата му ласка, запяват в хор птиците, намерили подслон във величествената корона на ореха. Небето се изпълва със забързани лястовички. Нямат време, трябва да укрепнат крилцата на младите. Открояват се и соловите изпълнения на вечерните концерт-майстори. Заслушана, в опияняващите звуци на сбогуващия се ден, потъвам в безмислие... Без мисли... Само усещания... Усещане за единение... единение с природата... Усещане за целостта ми... Без думи съм... ... ... ... .