неделни размисли...

Тъмно е. Сутрешен хлад. Придърпвам одеалото от земята и се завивам в топлината му. Сънят се измъква през отворения прозорец. Лятната утрин заема мястото му. Неделя е. Срамежливо се прокрадва слънчев лъч. Бодрите песни на птичия свят прогонват сенките на неделния мързел. Протягам се и усещам енергия във всяка своя клетка. Мисълта, че животът се е забързал напред и желанието ми да осмисля всеки миг от него, ме вдигат от леглото. На терасата ме очаква килимчето ми за йогийски упражнения. Йога... новата ми страст. Страст... Хубаво е когато има стрст във всичко, което ме заобикаля. Страст - равносилно ли е на живот, на себеотдаване? Усещам, че всичко, което правя с вдъхновение е по-лесно и по-резултатно. Значи знам какво ми трябва - вдъхновение... Денят е започнат с усмивка. Време за неделната закуска, приготвена с много любов за все още спящата ми челяд. Телефонен разговор с най-топлия и мил глас... И полетът е тук. И ми е леко, и лесно, и усмихнато. Целият ден... Онова спокойствие на душата, без въпроси и терзания, ме владее. И е хубаво... Добра основа за началото на предстоящата седмица. Седмица, която белязах с очаквания за понеделнишка среща... Съдбата ще е благосклонна... Вярвам го! Очаквам го! .