четвъртък, 21 юни 2012 г.

лято в юни... /писмо по обед/

.
Началото на лятото е в юни.
Днес мисля си... не, не мисля, чувствам го... че и ние имаме си нашето лято. Лятото на нашите усещания...
Лятото сезон на топлина е и на страсти най-горещи.
Усмихвам се при спомена за последния следобед... горещ следобед...
Най-вълнуващото е, че нищо не планираме, а то се случва тъй прекрасно...
Днес учудва ме търпението, което в мен е. И хармонията тъй е стройна в мен.
Денят най-дългият е, а нощта най-кратката ще бъде. В денят голям  подредеността ми има време да се разпилее и пак да се събирам в слънце и усмивки.
На този ден му най-отиват слънчеви усмивки. Ще ти подаря, мое слънце, най-лъчезарните от тях. Ще ти ги гарнирам с нежност... и със.. почакай и ще видиш... денят е дълъг и за всичко ще намерим време.

понеделник, 18 юни 2012 г.

понеделник...

.
Понеделник е...
Толкова неща му бях приготвила...
А той по-мързелив и от неделя... Да не обиждам неделята, тя бе доста успешна на мои си емоции, на единение с природата, на домакински дейности отлагани от... даже и не помня от кога...
Понеделник... нямам обяснение за тежестта, която ми донесе още от ранни зори.
И особено безсилие и безволие...
Не, това не съм аз...
От близо пет часа се опитвам да се стегна. Дори и идеите ми едни такива... рехави...
Дали защото за икиндия срещата си уговорих? Онази среща, дето я копнея всеки миг, когато сме далече. Когато липсва ми усмивката любима. Когато да прегърна с нежност е импулс неизпълним.
Защо минава тъй мудно времето днес? Знам, че после ще го търся и ще се питам защо го пропилях. Но безсилието ми е в повече сега. И безволието.
И все пак... да се събера ще трябва. Ей, това със събирането, все ми се налага.
Дали пък имам някакъв си чар в разпиляността си, че все с нея се откривам?
На понеделник му прилича да е подреден. Усилие ще трябва да направя поне от малко да се подредя. А после пак си знам, че разпиляност ще е мойто име...
Да, но и в най-големия хаос  /че има ли друг ;)/ има ред необясним и смисъл най-велик.
Ред и хаос, аз и разпиляност, безсилие и мотивация... една вселена необятна днес сме...

неделя, 17 юни 2012 г.

юнска неделя...

.
Неделната юнска утрин нахлува през отворения прозорец.
Свежест и сутрешен хлад ободряват съненото ми съзнание. По-скоро в ранината на утрото съзнанието все още е спящо. Може би онова, другото в мен, подсъзнанието е това, което ми позволява да поемам усещанията за свежест и новост с всяко вдишване на слънчевия въздух.
Да, тази сутрин въздуха е особено слънчев, въпреки, че слънцето все още е зад баира.
Неделните звуци и аромати са различни от съботните и от делничните. Днес... някак по-спокойни са, с доза мързел сякаш.
Само птичия хор не признава делението на дните в седмицата. И жабешкия хор не се съобразява с хорските приумици. Но с тях  се усеща хода на природата през сезоните. Това е по-вълнуващо и много истинско с привкус на приземяване...
Юнските цветни аромати... няма по-омайващи и цветни настроения. Довеяни от лекия юнски ветрец, те изпълват човешките ми сетива със цвят и събуждат в мен особени рецептори... рецепторите на душата...
Юни е прекрасен. Особено в неделя. Свежо, зелено, будно, цветно, омайно... хармония...
И аз през юни съм най-хармонична... 
Душата ми поела сутрешна юнска доза е готова за новия ден, изпълнена с хармонията на юни. Протягам се, всяка моя клетка се събужда и тепърва ще усеща юни.
Юни... неделя... утро...
И закачлив слънчев лъч флиртуващ с погледа ми пъстър...
Денят е тук...

петък, 15 юни 2012 г.

за любовта...

.
За любовта е изписано много... може би твърде много...
Но винаги може да се каже още...
Винаги има още едно усещане, различно...
Защото любовта е и усещане...
И колкото да сме сигурни, че повече няма нищо да ни изненада в любовта, съвсем скоро се изненадваме. Приятно ;)
Напук на всякакви пророчества, че любовта трае еди колко си месеца или години и после я няма,  тя, любовта става все по-силна и все по-истинска.
Приказките, че ежедневието е убиеца на любов, също не минават. Защото знаем какво е ежедневие и знаем какво е любов... истинската...
Не минават и думите, че има възрасти за любов... НЕ!
Любовта не знае граници, още по-малко пък възрастови. Ако й позволим да се случи... като повярваме...
Любовта е и промяна. Промяната може и да е на физическо ниво, но по-силна е промяната на душата. Като събуждане след сън е. Когато имаш сили, енергия и вдъхновение за всичко и за още повече. Събуждане, след което сетивата са девствени и приемат всяко проявление на любовта, всеки неин полет...
Любовта е неизмерима, неописуема и всеки опит за това е неуспешен, включително и този... Но нещо все ме кара да редя мислите си тук...
Може би така си подреждам и в мен... Не, днес не са ни объркани, ни разхвърляни. Или може би не чак толкова ;)  Какво пък, мисли са си и то пък мои, нека си ги подредя.
Много знам... Много повече не знам... Никога няма и да науча дори една частица от това, което ми се иска. Поне не и в този си живот. Но пък опитвам ;)
В едно съм най-сигурна. Смисълът на този ми живот е в любовта. И уроците със нея... и чрез нея...
Любовта неизмерима, неописуема, безгранична с хилядите свои проявления е Животът!
Любов... Живот...
Ех, как ми се живее...
С любовта...

сряда, 13 юни 2012 г.

усмивки

.
Душата ми смутена е...
След вчерашния разговор...
Не съм успяла да ти дам от моя оптимизъм за утрешния ден...
А той, оптимизмът ми една мечта е... слънчев блян...
Защо не вярваш вече, че можем да се справим с всичко?
Да, говорим често, че за сламки се ловим...
Но сламките са вече сноп... и сила има в него.
Да те помоля искам, да вярваш още малко в мен...
Празни приказки не ти говоря.
Да, вярно е, че не знам кое възможно е и как ще може да се случи...
Но дали необходимо е да знаем всичко ред по ред. Защо съдбата да не знае повече от нас... Да й дадем възможност да се прояви като й имаме вяра...
Мисля, че е лесно да повярваме във нея. Замисли се... самия факт, че ние с теб сме заедно сега, това ни е дар от съдбата ни. Преди време, нима си мислил, че това ще е възможно?
Ето, то не само е възможно, но е и прекрасно... Нали? Да, знам, няма да ми отговориш с думи, но в погледа ти всичко се чете... Обичам погледа ти да чета ;)
И аз искам да повярвам, че скоро ще е онзи ден, когато проблемите пред нас не ще са толкова на брой. Вярвам, че ако силно го желаем, лесно ще е и едно по едно негативните неща ще си отиват....
Хайде, усмихни се... Погледни и в моята усмивка.
Виж сега, моят оптимизъм по-голям е с твоята усмивка... Вземи си ти от него и с пъти ще се увеличи... И всичко ще е по-лесно с две усмивки...
Тази нощ усмивките сънувай...
Утре сутрин ще се сбъднат... две усмивки :) :)
И усмихнати души, отворени за даровете на съдбата...
Лека нощ ти пожелавам с обич... имам много аз и всичката за теб е...

неделя, 10 юни 2012 г.

изморих се...

.
изморих се...
изморих се да съм добра...
изморих се от опити да съм по-добра...
изморих се от опити да се харесам на другите...
изморих се да прося обич...
изморих се да обичам...
изморих се...
изморих се да поемам вината за всичко...
изморих се да правя защото така се очаква...
изморих се да бъда някоя си...
изморих се...
изморих се да искам да бъда себе си...
изморих се да искам да съм себе си...
изморих се...
.

събота, 9 юни 2012 г.

писмо в събота вечер...

.
Събота...
Жега...
Мързел...
Мисли...
Изведнъж работна муза ме обхвана и отхвърлих неочаквано много работа...
А мислите ми бяха с теб...
Вдъхновяваш ме...
Дори отдалече спокойствие ми даваш...
Особено е...
И приятно...
Продължавам...
Мога даже да я свърша всичката, дето ми се мота напоследък...
За нещо ново да направя място...
А твоето място... в мен е... завинаги...

вторник, 5 юни 2012 г.

хубаво е...

,
Хубаво е...
Има дни такива...
Вълнуващи, усмихнати...
С обич споделени и със сълзи малко оцветени...
Дни на нежност и на страст неустоима...
Дни, в които щастието с шепи си греба...
И отказите не приемам, много ме болят...
В края на деня...
Щастлива съм...
Да извикам искам силно, толкоз силно, че и на Луната да ме чуят...  
Щастлива съм...
Причината една е... ЛЮБОВТА...
Хубаво е...

понеделник, 4 юни 2012 г.

дните...

.
Дните си приличат...
И се различават...
Понякога с много малко...
Понякога малкото е много...
Слънчев ден и пороят неочакван позволи ми в прегръдка нежна да остана още малко...
А това малко бе за мене много...
Обичам хубавото, не го отказвам вече в никое му проявление.
Денят ми топъл бе. Не от слънцето. От другото ми слънце... дето топли ми душата...
Нощта ми... дъждовна е... Не от дъжд. От сълзите в душата...
Душата ми... роза е дъждовна тази нощ...
А утре, слънцето ми, слънчеви лъчи ще ми дари...

неделя, 3 юни 2012 г.

разни размишления...

.
Да се оплаквам от липса на време е несериозно.
То е такова, каквото си го организирам, каквото сама си го направя.
Време за задължения, за работа, за любими занимания, за почивка, за себе си...
Радвам се, че при мен времената са ненормирани. Дава ми възможност аз да си ги разпределям. Това си има както хубавите, така и не дотам хубави страни. Но пък всичко е в моите ръце. А това пък ми харесва.
Дааа...
Сега ми е времето и музата ;) да съм тук. Не обичам да имам свидетели, когато съм в най-моето си местенце. Нещо като усамотяване се получава когато съм тук. Тук съм си аз, с моите си мисли, с най-моите си чувства. Харесва ми да си идвам тук. Понякога имам нужда да пиша, да пиша, да пиша... Понякога си стоя в тишина и мълчание. Понякога си пея и летя, а друг път сълзите ми порой са или пък боли ме от живота...
Да, лично е... Дори е прекалено лично... Но пък имам нужда от това. Това ми е времето за моите си мисли. Мисли понякога неподредени и разпилени, друг път изящна хармония са... Но мои си... Като мен са...
Днес съм почти хармонична ;) Вече знам какво е хармонията... И все по-често е с мен. И все по-дълго успявам да я задържам в себе си. Ето, днес е почти...
Събудих се сама, както все по-често се случва. Това ми харесва. Но днес не побързах да ставам. Останах потопена в безвремието между съня и деня. В безвремието, изпълнено с мечтания и с мисли за минало, с реалности от днес... Усещах усмивката си, а после тъга я покриваше с облаци сиви. Но тя, усмивката ми, не се предаваше, пак се раждаше и сила събираше в себе си. Обичам си я. Тя е частица от хармонията ми.
Хармонията... Това не е вече само понятие за мен. Не е само химера. Аз усетих хармонията. И я усещам... Хармонията в мен... и край мен. Хармонията е оценима след срещи с брат й - хаоса. Сега нямам нужда от хаос. Затова ще си прегърна с усмивка хармонията, па макар и да е почти...
За организацията на времето ми... днес ще е перфектна ;)  Защото така искам, вече знам как и го правя.
Време е за денят... Ден, от който няма да искам всичко, но ще си взема достатъчно... колкото имам нужда.
Вземам... давам... нужда... искам... мислите ми нов път поемат, но ще ги възпра сега... друг път ще полетят свободно...
Днес... е тук...