щастие

Безценно е когато усещаш, че някой мисли за теб, притеснява се за теб, грижи се за теб!
Това е отговора на всичките съмнения, появили се някога, без причина дори. 
Освен усмивка, друго няма в мен. Слънчево ми е. Топло ми е.
Прегръдка, в специалните ни пет минутки, е енергия и топлина за следващите ми дни.
Благодарност и любов преливат в мен...
Щастлива съм!

Мъдрост има...

мечти...

Замечтах се за пролет. 
И си спрях мечтата. Рано й е. 
Защото зимната мечта е тук и искам още аз от нея. 
Зимата не е сезонът мой. Но я има в кръговрата на живота. Не искам нито ден да си загубя от жизнения път. Затова си имам мечта. Зимна. Мечтата приказна е. Като в хубавите приказки. 
Искам зимата ми да е бяла. С много сняг. /Сега го има, но е малко./ С онзи студ, дето се нарича "здрав". /На студ по-добре го докарва за сега./ С небето синьо, кристално синьо, каквото може да е само в януарски ясен ден. И слънцето да се отразява във всяка снежинка, във всяко кристалче. Слънце, което ме кара да примижавам заслепена от белия ден. 
Това не е всичко.
На толкова бяла и студена красота й трябва нещо топло и цветно. И за контраст и за допълване. Топлината на живия огън в камината, топлината от прегръдката на любимия. И цветните ни мечти за утрешните дни, отразяващи се чашата с искрящо вино...
Мечти.. 
А мечтите се сбъдват.

При Драго е приказна зима...

.

знаеш го, но аз да ти го кажа пак...

Петъчният ден бе с истински живот за всяка клетка моя. Всяка мисъл бе ми вдъхновение и стимул. Всяко чувство бе живот и любов споделена.
Усмивките ми - слънчева зараза те разпръсваха...
Петък - един такъв... прекрасен ден на споделеност, на нежност и любов...
Петък - ден на вдъхновение, идеи и... реализирането им с любов.
Резултатите - някои веднага случили се. Другите в съботното утро търсят си... разрешението ;)
А съботното утро тъй цветно и усмихнато роди се... Слънцето в очите ми видя и ти, при теб тъй лесно се прехвърли. С прегръдки, искрен смях и някои изненади, всичко по-добро е вече.
С поглед сияещ ме погледна ти, засмя се и ми каза: как усмихваш се... 
Усмихвам се, защото с теб щастлива съм. Защото в сърцето ми ти огън си запалил и топлиш ми душата с Любовта.
Посмяхме се на изводи направени в движение :) Аз може би понякога съм малко вятърничава. Но ти си  земен и понякога ти трябва от моят полъх на въздушност. На мен пък ми е нужна твойта земност. Значи всичко ни е наред щом заедно сме с теб... Аз без теб не мога, ти без мен не можеш. Допълваме се двама до цялостта единна...
С ей такива мисли посред нощ съм. Усмихвам се на усещанията ни за цялост и за нужност. 
Не знам какво ни чака утре. Но знам едно - хубаво ще бъде! Ще бъде, защото искам го, защото искаш го и ти... Ще бъде, защото все по-често и по-осъзнато е усещането ни за НИЕ... А то е... толкова прекрасно...
Аз в мечтите наши вярвам. Лесно е да повярваш и ти. Опитай! Щом двама вярваме, по-лесно ще им бъде те да се изпълнят...

При Драго има сини усмивки...

като очите ни, когато отразяват синьото на пролетно небе...

по-добра...

Циганското лято тук е... Тази есен си харесвам. Не онази с лепкави мъгли... /когато има ги, ще се оплаквам тук/
Слънцето и златните листа, макар и вече малко, стоплят ми и тяло, и душа. В дни такива цяла съм енергия. Като слънце чувствам се и аз. Желание за ред владее ме. Ред край мен и подредено в мен... Това е ден с хармония белязан. Всичко ми спори и чувствам се успешна във всяко свое начинание. И начинанията ми нямат брой сега. Някой вече са завършени успешно. 
Напред да гледам лесно е сега. 
И още... редът с почистване се случва. Онова почистване и на душата, и на реалния ми свят, и на виртуалния... А после леко е... И място има за новите мечти, за новите ми начинания... Има и простор за дейности любими, за които все не стигало е място и време. 
Сега ще си изгладя вчерашно пране. С него ще пригладя рошавите мисли, дето поомачкали се от скорошна тъга. След час ще съм... още по-добра...
В очакване на най-хубавите часове за деня си съм... След час ще бъда по-близо и да срещата желана. Часовете, които ме осмислят като жена желана и обичана... 

При Драго есента е на златни сърца...

.

пролет е...

Пролет е...
Пролетен прекрасен ден е.
Като за Първа пролет...
Обичам слънцето да си играе закачливо с погледа ми замечтан.
Пролетта сезон е за мечтите смели.
Сезон е на цветни феерии, които радост за душата са.
Да не забравя и за уханията омайни, които даже сладост внасят в дните растящи.
Слънцето е ранобудно и лесно се преборвам със сутрешното си желание за още пет минутки под завивките измамно топли. Мързелива е тази топлина... А пролетта Живот е и ежедневието от забързаност тъче се...
Пролетно ми е...
И много усмихнато...
С надежди цветни се надбягвам и на слънчевия лъч душата си отдавам...
Защото пролет е навън, а тя... е със същност палава и непредвидима...
Пролет...
И любов...

Пролетно е тук...

лято в юни... /писмо по обед/

.

Началото на лятото е в юни.
Днес мисля си... не, не мисля, чувствам го... че и ние имаме си нашето лято. Лятото на нашите усещания...
Лятото сезон на топлина е и на страсти най-горещи.
Усмихвам се при спомена за последния следобед... горещ следобед...
Най-вълнуващото е, че нищо не планираме, а то се случва тъй прекрасно...
Днес учудва ме търпението, което в мен е. И хармонията тъй е стройна в мен.
Денят най-дългият е, а нощта най-кратката ще бъде. В денят голям  подредеността ми има време да се разпилее и пак да се събирам в слънце и усмивки.
На този ден му най-отиват слънчеви усмивки. Ще ти подаря, мое слънце, най-лъчезарните от тях. Ще ти ги гарнирам с нежност... и със.. почакай и ще видиш... денят е дълъг и за всичко ще намерим време.

Розите на Цвети страсти в себе си таят...

денят прекрасен е....

.

Денят прекрасен е!
Чудесен ден!
Ден първи...
Месецът е август....
Часът е десет....
И най-прекрасни часове, с теб прекарани са, днес!
Щастието във очите ми блести и ти го виждаш.
Защото само ти пораждаш го у мен!
Защото с теб се раждам за жив живот!
Защото с теб светът е цветен!
Защото с теб прекрасен е всеки миг обикновен!
Защото с теб мога да съм себе си.
Как го правиш, аз не знам.
Но с теб ли съм, тогава най-истинска съм аз!
Кажи ми, как да не те обичам!
Когато с теб съм - жена щастлива съм, и прекрасна съм, и толкова добра, и даже мила... Усмивката е с мен, светът от радост изтъкан е... Слънце и усмивки се редят до мен и дъга рисуват за прекрасен ден...
Затова те аз обичам, че смисъл даваш ми на всеки миг, дори и най-обикновен. За мен животът празник е, когато съм до теб! Обичам те!
Обичам те!
Това е...
Обичам те!

Photo by Drago.

днес съм... цвете...

.
Днес съм като цвете...
Поело глътчица живот...
След срещата ни кратка, родена се почувствах...
Родих се пак с усмивки...
Родих се със надежди...
Родих се със мечти...
Денят е друг, различен е от вчера.
Знам, сега ще мога да оцелея до следващата наша среща... среща за живот...
С теб слънцето изгря в утро ранно.
Кафето си изпих горчиво, но по-сладко то не е било...
В кратките минутки с теб, попитах те: защо те толкова обичам...
Аз не знам, ти също замълча...
Знам обаче, че щастлива съм със таз любов!
И те обичам... и ще те обичам... 

Photo   by   Drago.

среща със слънцето

Цяла сутрин слънцето надничаше през прозореца ми. Канеше ме на среща. Все намирах поводи за отказ. Телефона, обяда, работата, децата, прането...
Хей, я се спри! Погледни и помисли! Та това може да са последните топли, слънчеви усмивки. Хайде!
Радвам се, че излязох. В компания разбира се. ;) Бях с моя любим... велосипед. ;) Само той ми е вярна дружка. :) Всъщност бяхме трима... с фотоапарата.
С излизането усетих топлата милувка на есения вятър. Усмихнах се. Зад ъгъла ме чакаше слънцето. На алеята бе тихо, спокойно, мързеливо, есенно. Поемах с пълни гърди въздуха ухаещ на топли усмивки. Слънцето ме следваше... изненадваше зад облак... закачливо се показваше и скриваше над върховете на дърветата... и когато мислех, че вече няма да се покаже, ме посреща зад завоя... Спирах, снимах, тръгвах, спирах... Исках да запечатам всяко листо, всеки слънчев лъч, всяко клонче...
Усмихвах се. По едно време си помислих какво ли си мислят хората, които срещнах, за усмивката ми. Ами... каквото искат. ;) На мен ми е хубаво. Обичам да ми е усмихнато...

Радвам се, че излязох на среща със слънцето...