пролетно ми е...

Да, пролетно ми е...
В началото на февруари...
Едва ли само защото слънцето ме гали с топлите си лъчи. Едва ли само цъфналите кокичета ме усмихват и ми носят пролетни мечти. Едва ли само прегръдката на любим ме дарява с надежди.
Разумът ми казва, че не е съвсем нормално да е топла зимата. Но сърцето ми се радва на пролетните предвестници. А душата ми копнее за кокичета, синчец и минзухари. За неукротимия и раждащ порив на природата във всичките ѝ проявления - цветя, храсти и дървета, катерички, птички и други живи твари. За особения чар на пъстрата топлина на майската пролет. За пролетните юнски нощи изпълнени с живот и сладостна нега.
Ех, размечтах се... А е само февруари... началото...
Днес се усмихнах на иглика цъфнала. В къща необитаема, в двор обрасъл в храсти непочиствани с години, розова усмивка ме поспря...
Убедена съм, че никой и нищо не може да усмихне деня ми, ако аз не го пожелая. А аз го искам. Искам го с цялата си душа, с цялото си сърце! Искам го с онази надежда на удавника, уловил се за сламка...
Моята сламка...
Началото на февруари е...
А в мен е пролет...
И се усмихвам...

.

пролетни магии

Най-цветният сезон е тук. 
Сезона на най-големите промени е пролетта. 
Пролетта променя природата. Цветя, храсти и дървета бързат да се кипрят с безкрайна цветова палитра, с ухания вълшебни.
Пролетта променя и мен. А може би ми позволява да проява най-съкровената си същност?!
Да, промяната е проявление! И когато това проявление се осъзнае по един или друг начин, усещането, че съм част от Цялото, от Магията наречена живот, е истински вдъхновяващо.
Днес ми е такова. Вдъхновено! Магично!
Може би в някой минал свой живот съм била вълшебница... А в този пролетните проявления ме връщат към същността ми. Една същност, която все повече усещам, приемам и обичам.
Няма нужда да търся обяснения за особената ми чувствителност през пролетта.  Аз съм Пролет! Жива, вдъхновена, подмладена, шарена, усмихната... хармония...
Поглед през прозореца и Зеленият цвят на гората изпълва сетивата ми. Немирният вятър гали сетивата ми и роши мислите ми. Слънцето топли душата ми. Душата, същността... Дивата ми същност. Богинята в мен...
Пролетните месеци си имат своите капризи. Март непредвидим е. Днес усмихва се, след час ще плаче, след два ще е сияние... Април не му отстъпва. Той добър е днес, а утре може да е тъй жесток и на зима да прилича. А после пък с априлския си вятър лятото довява... Май е най- прекрасен! Зелен и цветен, усмихва се и топли. Май е влюбен... И в юни пролет има. Зряла пролетта е в юни...
А днес съм си априлска, с малко майски привкус и юнски са мечтите в мен...

.

пролет

Пролет е навън. Вълнуващо е да се проследява всяка крачка на пристигащата пролет. Възможно е когато всеки ден минаваш край един и същи храст, дърво или градина. А още по-хубаво е ако не само минаваш, а се докосваш до природата. Сливаш се с полянката или горичката. Чувстваш живота, който кипи там. Нещо виждаш, друго предполагаш, третото е тайна... 
Пролет е навън. И в мен е пролет. Аз цялата съм пролет...
Няма съмнения, че пролетта е моят си сезон. Да, мога във всеки сезон да открия себе си, да намеря причина да го харесвам. С пролетта е различно. Това е моя сезон, това съм аз. Пролет.
Пролетта е най-динамичното време. Времето на промяната за ден, дори за час. Сега е най-цветния сезон. Сезонът на хилядите нюанси зелено. На безкрайното зелено... 
Зеленото успокоявало... Но какво е зеленото без разноцветните моменти на жълтото лютиче, на синята теменужка, на бялата лайка, на неизброимите мънички цветчета край пролетната пътека. Какво ще е без бялото на цъфналата джанка, бялото на разцъфтелия глог или белия нарцис? 
Пролет е. Пролетно ми е. Пролет аз съм...
Слънцето все по-рано се усмихва. И аз събуждам се рано. Усмихвам му се с радост и надежда, с благодарност и със свобода. Свободна съм от ограничения, от очаквания. Пролетта си знае и с доверие тръгвам в пролетта. Защото аз съм пролет...
Пролет е. Пролет съм...

.

шарен ден...

Средата на февруари. 
Пролетно слънце усмихва и вика навън. 
Вятърът закопчава палтата със зимните си маниери.
На припек е приятно за разходка.
На сянка е със свежо пощипващо настроение.
Един слънчев ден по средата на февруари, когато пролетните мисли са в повече от зимните.
Един ден за желани промени и за спокойни часове. 
Ден за разходки и мисли разпилени.
Просто... шарен ден в средата на февруари...

при Драго е слънчево синьо ;)...

пролет е...

Пролет е...
Пролетен прекрасен ден е.
Като за Първа пролет...
Обичам слънцето да си играе закачливо с погледа ми замечтан.
Пролетта сезон е за мечтите смели.
Сезон е на цветни феерии, които радост за душата са.
Да не забравя и за уханията омайни, които даже сладост внасят в дните растящи.
Слънцето е ранобудно и лесно се преборвам със сутрешното си желание за още пет минутки под завивките измамно топли. Мързелива е тази топлина... А пролетта Живот е и ежедневието от забързаност тъче се...
Пролетно ми е...
И много усмихнато...
С надежди цветни се надбягвам и на слънчевия лъч душата си отдавам...
Защото пролет е навън, а тя... е със същност палава и непредвидима...
Пролет...
И любов...

Пролетно е тук...

пъстро ми е...

Пролетта нахлува през прозореца отворен.
Неустоимо ме привлича и примамва.
Слънцето играе си с погледа ми зажаднял за светлина.
А птичките... ах, песните им пролетни магия са...
Усмивките си не броя на срещата си утринна със слънцето и пролетта.
С очаквани и неочаквани дела ще е денят ми.
Ще има и приятни и не толкова приятни срещи и ситуации.
Ще искам повече от нещо, а друго ще получа.
Обаче едно ще мога.  Усмивките ще си запазя за деня напред.
Пролетта събужда настроенията... Не, не събужда. Тя просто отхвърля зимната сивота и ето ги, настроенията, които са ми същност. Топли, цветни и усмихнати... Това съм аз...
Пъстра пролет днес съм...

снимката намерих във ФБ...

искам...

Навън е сиво, мокро и несъмващо.
Сред капчиците дъжд, белите снежинки, като пеперуди полетели във вихъра на северния вятър. Край прозореца забавят своя полет, за да ми покажат прелестта си съвършена.
Съвършена, но студена...
Красиво е навън сега. Но моя поглед с жажда се вторачва в престрашилите тревички да покажат зеленото на свойта същност. Зеленото надежди ми заплита цветни със спокойствието на пролетната неизбежност.
В кръговрата на живота предизвестеността в чудо се превръща от силното желание и копнежа за промяна.
Искам бялото на пролетта...
И цялата й цветна феерия...
Искам чудото на пролетното възкресение и в мен живот да оцвети с дъгата си вълшебна. Дъга от цвят, надежди и мечти...
Искам усмивките ми пак свободни да летят и да докосват с обич сърцето на мъжа любим. Искам  прегръдките ми с топлина и нежност да топят препятствията пред нас.
Искам пролетното възраждане да усили силата на любовта ми. Имам нужда от пролетна подкрепа...
Искам... пролет...

картинката от тук...

с надежди...

Утрото е сиво и сивотата му притиска погледа, надеждата за пролет в себе си стаил...
Но другите ми сетива надеждата подкрепят. Свежият дъх на утрото нахлува през отворения прозорец с полъх топлина и усмихва ме.
Сега на топло си стоя в уютна стая, с лежерните, неделни занимания.
А погледът навън, срещнал сивотата февруарска, намига на сърцето ми копнеещо за пролет.
И за полет...

Пролетни усмивки и при Дани има...

пролетен повей...

Душата ми усети пролетен повей.
Нежно го прегърна със усмивка.
Потърси слънчев лъч за погледа ми сив.
В синева безкрайна потопи се.
И феерия от цветове изгря.
Дъгата подреди в пъзел от мечтите съкровени.
Птичи зов от храстите дочу се.
Клонче се наведе и закачливо ми намига.
Песента на птиче невидяно, преследва ме с усмивка през деня.
Душата ми усети пролетен повей... По-лесно се понася мисълта, че зимата все още тук е.

И при Драго усетих пролетния полъх...

цветно е...

.
Цветно е...
Цветница е...
И настроенията цветни...
С мислите прелитам в дни изминали, а после се понасям в бъдните с мечти...
Обичам да е цветно... в мен... край мен...
Цветовете са хармонията на духа...
А когато цветовете са от цвят уханен, някак по-различен е света...
Искам да ми е различно...
В различието аз съм...
Защото уникална съм, като всеки друг на този свят...
Мислите ми сменят се...
Сменя се и цветността ми...
Цветно е...

Цветно е при Lulu...

умората от събота...

.

Уморено ми е...
Не съм ни копала, ни орала...
Понякога от седене умората е по-голяма...
А днес ми се наложи дълго да седя...
На среща с музата си се запътих, но... умората я не допуска...
Исках за слънцето победило облаците днес да поразкажа.
Исках за вятърът, притихнал след пролетното шетане в порив неустоим, рими да открия...
Исках... още искам...
Искам усмивките, които на цъфнали дръвчета подарих, тук да споделя.
Върбовите клонки като фонтант се спускат към водата. Ресата, позлатена от слънчев изгрев, за вълшебство иска да ми тя разкаже. Реката бърза и приказка в скороговорка ниже на камънния бряг в прегръдка на меандрите оплетен...
Поела, по следите на птича песен, в съботното ранно утро насладих се на пролетни усещания. Сила и търпение за цял ден ще ми трябват... и добре е, че ги имах...
Умората е непреклонна... И Сънчо даже ми доведе... Отивам да се гушна...
А в сънят ми... знам си кой ще бъде ;)

Цвети с пролет ме зарежда тук...

ухание на пролет...

.

Ухание на пролет...
Магнолията е красавицата на нощта...
Сред нощните светлини на града, привлече погледа ми замислен и без думи ме остави...
Вълшебство да разкажа ще е малко...
Красавица с ухание неземно...
Да!
Ухае на любов!
Това прозрях в мигът когато я видях...
Дали защото мислите ми бяха при мъжа любим...
И ме заболя от самота в пролетната нощ...
И си пожелах мечта - смела и  пролетно уханна...
А тя мечтата е мечта, за да се сбъдне в нощ на пролетни ухания и... копнежите любовни...

d_r_watson   снимка на магнолия омайна е споделила...