.
Пролетния вятър притихва в майската привечер.Довеяният аромат на жасмин изпълва сетивата и спомня усмивка от близкото минало.
В клоните на стария орех, двойка птички си разменят весели трели в завладяваща безгрижност за наближаващата нощ. Нощта... далече е още...
На запад слънцето залязва в рошави облаци.
От север се спускат притъмнели и слоести пелени, които закриват и без това краткото синьо на майското небе. Този път синоптиците ще познаят за дъждовния утрешен ден.
Не искам да мисля за дъжд, още са солени очите ми от скорошни сълзи. Сълзи от безсилие да имам това, което изпълва с копнеж същността ми и сега... в тази, изглеждаща спокойна вечер.
Да, тази вечер е особено спокойна...
Лек полъх на вятър и облак наситен с аромата жасминов... Скоро окосена трева - свежест е нейния принос. И зелено... зелено... накъдето и поглед да се запъти.
Притъмнява... нощта иска по-скоро владетел да бъде на тази омая. Полъх студен ме прибира в нощта. Не обичам студеното в никаква форма. Топлина си мечтая...
За бягство в съня се приготвям. Студеното не ще да ме пусне. Далечна усмивка дочух в телефонния разговор, който с топлинка ме дарява, макар и далечна, и в мислите само на двама.
Зачитам се в книга за род с кръв буйна и неспокойна. Книга за труден живот, но за дух силен... Този дух днес се предава от наследник в наследник. Увлича ме книгата и леко на съня ме предава...
... дъждът по листата събужда ме в утрото сиво. Навън просветлява, сиво-бяла мъгла полека се издига към небето в същия цвят. В бързината си да достигнат до земята, дъждовноте капки лицата на листата измиват. Прилича на странен сутрешен танц. И вятър, макар и лек, се включва в сутрешния дъждовен ритуал...
А аз за топлина си мечтая... За утринния хор не е пречка дъждът. Закачливи и весели са песните сутрин. Усмивки събуждат и в мойта душа...
Да ставам е време... денят да осмислям по начини някакви ще трябва...