споделяне...

.

Когато споделяш миналото си с любимия е вълнуващо.
Акта на споделяне означава доверие.
Твоето доверие.
И доверието в него.
Доверието сближава.
Споделянето е допускане до същността ти.
Споделяне на миналото е разсъбличане на душата...
Много мисли и минали събития съм споделила. И споделям...
Но това, което се случи в последните дни е повече от споделяне. За мен...
Бяхме там, където съм била млада и зелена. Нищо не е същото... освен спомените ми, които не спирах да разказвам. Спомени от невинната ми младост...
Спомени и онова болезнено осъзнаване, че Времето е безпощадно...
Безпощадна осъзнатост за преходността на целия живот... И неистовото желание да задържа мига, да задържа живота, да запазя любовта... за утре...
И онзи неизказан, но изпълващ същността ми, копнеж за споделена любов в бъдните дни...
Колкото повече осъзнавам, че Времето е безпощадно, толкова по-силен е стремежът за живот. Живот изпълнен с истина и обич... Защото там някъде в мен е сигурността на знанието, че единствения смисъл на Живота е Любовта. И сега, когато съм сигурна, че Любовта е с мен, не искам да допусна, по никакъв начин, да отмине край мен...
Любовта е всеотдайност... И това усещане е... прекрасно.
Искам... Искам... Искам Любовта!
Стръкчета див карамфил  ме отведоха при спомени мили, които тъгата с усмивка  преплетоха... Маргаритките бели със слънчево жълти сърца, довяха ми детския спомен и полски букет си направих. Всяко стръкче с усмивка откъснах, всяка тревичка с обич нарекох.
Топлината на минали дни в сърцето прегърнах и мечтата за утрешен ден в душата изгря.

Карамфилите на Драго ме усмихват...