.
Студът навява мисли...
Особени и бели са. Дори студени...
Красиво е навън. Но сякаш малко ми е.
Денят е слънчев, но някак си далечен е от мен. Не успява да ме омае със снежната си красота. Студена красота... Сега не само разбирам, но и усещам тези думи. Особено осъзнаване на величието на природата и безсилието ми пред нея. Не, че не съм го знаела и дори усещала, но днес... особено е. Не мога да обясня кое е особеното, то се усеща.
Днес гледах доста синоптични прогнози. Беше ми интересно в началото... до момента, в който ме обзе някакво настроение на примиреност. Не мога да определя примиреност към какво.
Да... смутена съм от всичките прогнози, от усещанията си... Не бих казала объркана. Объркаността е друго.
Студено е... Студено ми е... Мислите и те студени са...
понеделник, 30 януари 2012 г.
петък, 27 януари 2012 г.
снежно...
.
Сняг вали...
И трупа...
Вървя сред снежинки полетели в танца вихърен на зимен ден.
Целувки снежни и някак нежни, с плахост на невинност ме засипват с страстта на бяла зима.
Вървя и се усмихвам...
Снегът е над коляно и всяка крачка с музиката снежно-скрежна ме провожда.
В пъртината не искам да вървя, път си правя аз сама.
Усещане за ново и за първо е тъй вълнуващо във този ден.
От белотата има нужда една душа смутена.
И от странното усещане за топлина под пряспа бяла...
Приказно е дума най-често срещана в този ден. Тя е дружка с други - вълшебство и магия. Заедно ме връщат в свят невинен, по детски истински и искрен.
Детето в мене се усмихва. И радвам се, че все още в мен му е уютно. Надявам се, дълго още, да не ме напуска.
Жена съм и дете съм. Разумът на годините с емоциите на душата в дните помирявам. С успех или пък не... както случи се.
От тишината под натрупаните снежни клони до бурята и снежната вихрушка, понякога секунди ме делят... а може дни да минат... Тъй е в Земите Амазонски ;)
Вървя и се усмихвам...
Студът превзел е тишината във величието неподвижно на гората.
Красотата ледена излъчва вечност.
И свежест във душата ми нахлува, мъглите стелещи се в мен резсейва и вдън горите Тилилейски ги провожда.
Бялото не е безцветно вече, а цвят най-чист и обещаващ.
А аз на обещанията вярвам. Дори и на неизречените с глас.
Обещания в прегръдките от страст тъкани... Вярвам...
Преситена, от неподвижна и студена красота, за топъл чай мечтая.
Чай в компанията на прегръдки топли...
Дали?
Денят напред е... и с надежда ме преследва...
Сняг вали...
И трупа...
Вървя сред снежинки полетели в танца вихърен на зимен ден.
Целувки снежни и някак нежни, с плахост на невинност ме засипват с страстта на бяла зима.
Вървя и се усмихвам...
Снегът е над коляно и всяка крачка с музиката снежно-скрежна ме провожда.
В пъртината не искам да вървя, път си правя аз сама.
Усещане за ново и за първо е тъй вълнуващо във този ден.
От белотата има нужда една душа смутена.
И от странното усещане за топлина под пряспа бяла...
Приказно е дума най-често срещана в този ден. Тя е дружка с други - вълшебство и магия. Заедно ме връщат в свят невинен, по детски истински и искрен.
Детето в мене се усмихва. И радвам се, че все още в мен му е уютно. Надявам се, дълго още, да не ме напуска.
Жена съм и дете съм. Разумът на годините с емоциите на душата в дните помирявам. С успех или пък не... както случи се.
От тишината под натрупаните снежни клони до бурята и снежната вихрушка, понякога секунди ме делят... а може дни да минат... Тъй е в Земите Амазонски ;)
Вървя и се усмихвам...
Студът превзел е тишината във величието неподвижно на гората.
Красотата ледена излъчва вечност.
И свежест във душата ми нахлува, мъглите стелещи се в мен резсейва и вдън горите Тилилейски ги провожда.
Бялото не е безцветно вече, а цвят най-чист и обещаващ.
А аз на обещанията вярвам. Дори и на неизречените с глас.
Обещания в прегръдките от страст тъкани... Вярвам...
Преситена, от неподвижна и студена красота, за топъл чай мечтая.
Чай в компанията на прегръдки топли...
Дали?
Денят напред е... и с надежда ме преследва...
неделя, 22 януари 2012 г.
мисли някакви...
.
Обичам топло...
Студ не искам...
И всичко е в една посока сякаш. И тук се вмъква "но"... Защо се разминаването случва?
Безсилието ме обърква. Когато знам, че не мога нещо да направя. Нещото, което е копнеж на цялата ми същност. Причини много са и все са независещи от мен. Поне така ги виждам...
Безсилието ражда страх без почва. И този страх до лудост ме довежда. Осъзнавам го и не мога да го спра, да го изкореня.
Когато всичко мине, питам се - аз ли бях това?
Къде бил е разумът ми да ме спре. Сигурно го нямам...
Знам само, че обичта ми, тя е тази, която ми дава сили и смисъл.
Топло е в прегръдка споделена.
Прегръдка... днес мечта недостижима е...
Те, мечтите са, за да се сбъдват.
Днес ще си мечтая...
събота, 21 януари 2012 г.
снежно - дъждовна събота...
.
Зимен ден...
Снежно-дъждовен...
И ми влияе...
Влияе на настроенията, на мислите, на действията...
Мързи ме... и ми се спи...
Това е обвивката ми...
А същността ми... тя е друга...
Същността ми иска да живее.
Да пее.
Да тича.
Да обича.
Да се усмихва.
Да създава.
Да лети.
Същността ми иска да е себе си във всеки миг.
Без условности и очаквания чужди.
Без ограничения на полета.
Без тъга и сълзи.
Днес си слушам музика...
Тъгата ми расте.
Минорните акорди се сливат с душата ми.
Мажорните я разсичат на парчета.
Знам... и това ще мине.
И този ден ще има край.
Въпросът утре ще е друг.
Въпросът ще е - защо се губят дните...
Връщане назад... утопия невъзможна е...
Дори и осъзнаването не може да ме промени.
Значи... оставам с музиката днес...
Минорната...
Като мен... цялата...
.
неделя, 15 януари 2012 г.
в неделя...
.
Неделя е...Странно нещо, вчера няколко пъти си помислих, че е неделя. Дори и след като още сутринта го осъзнах и се поправих.
Не е лошо да имам две недели. То не, че се различават кой знае колко съботата и неделята за мен.
Започнах неделята доста ентусиазирана и изпълнена с енергия. След първите действия почувствах необходимост от нещо по-спокойно. Да погледна, да прочета, да послушам музика. С една дума - нещо повече душата си поиска в неделната сутрин.
И си го получи. Vira с изненада ме посрещна. Почувствах се поласкана. Усмихна ме.Дойдох тук с намерение да пиша и пак се върнах. Усмихнах се... Случайно ли е или не, но намерих отговори, които на сто процента са верни и за мен. Видях блоговете, които с удоволствие чета всеки ден.
Не бих могла да продължа веригата по същия начин. Но благодаря на Vira!!
Неделята ми започна доста... музикално. Отдавна не бях слушала музика с такова удоволствие. Днес успях, а и имах желание, да чуя пропуснатото от мен при Кръстю. Там има невероятни предложения и страхотно попадения, които не веднъж ме изумяват и дори вдъхновяват. Вчерашното ... без думи ме остави! И не само ще го слушам днес N - пъти, но и ще го гледам, защото е повече от магия...
Като казах магия, веднага се сещам за някои магически кътчета, с които се срещнах скоро. Един разказ, който ме впечатли и вече няколко пъти наминавам да препрочета.
Обичам да чета всичко от блогрола си, вече е доооста дълъг, но пък си заслужава всеки миг прекаран в световете, които се откриват чрез него.
Такова ми е днес неделното настроение. По-горе споменах енергия... Това е сигурно, няма да е мързелива неделята ми.
Неделя е...
събота, 14 януари 2012 г.
в събота сутрин...
.
Вече не броя...Не броя нощите с кошмари, с безсънни часове и мисли рошави и неподредени...
Да се оплаквам - полза няма. Дори е вредно.
Когато се оплаквам и повтарям негативните неща усещам, че в дупка се намирам, а светлината няма я.
Сега въпросче ме застига - защо го правя тук?
Странно е, но отговор, сякаш готов си имам. Тук не се оплаквам. Тук може да си викам, дори да си крещя. Мога да си плача, даже и реки от сълзите ми да текат. Тук се разпилявам, обвинявам, после се събирам и оправдавам.
Тук в Земите мои /май единственото място дето най- е мое/, съм си аз. Тук съм тази, която вътре в мен е жива. Тук съм с всичките си грешки, слабости, но тук е и силата ми на душата, светлината на сърцето.
Понякога съм изтъкана от усмивки и слънчеви лъчи, а скоро след това оловно-сиви облаци душата ми обличат, порой от сълзи ме пречистват и пак дъгата цветна е изразът на мойта същност...
Да, тук - в Земите мои, може да съм всичкото това... А там, навън, ако изляза непокрита с таз чувствителна душа... дали ще оцелея... Но да живея с покривало цял живот - това не го мога. А някак и не искам. Откривам го по малко, когато в мен доверие назрее. Сега си давам сметка, че доверие все по-радко мога да аз дам.
Може би затуй обичам си Земите. Тук съм тази, както ме е природата създала. Да се крия не е нужно. Спокойно ми е и дори уютно.
Интересно свойство имат думите. Думите написани в опит чувство да изразят. Думи - бледи, даже бедни, да изразят оная същност в мен, която ме изгаря. Но и с толкова много сила, за да успокоят и подредят разпиляната ми душа.
И така... от днес повече няма да се оплаквам. Ето така ще изглежда последната ми нощ: не беше спокойна нощ, но пък било е и по-лошо. А денят ще ми представи много усмивки, които аз ще си уловя и... никой не знае как си ги събирам усмивките.
Днес ще ги ловя по една и ще си направя герданче от усмивки... Но само истински, без капчица фалш и лицемерие. Заслужавам само истински неща... както истинска съм аз...
Хайде, на лов за усмивки ;)
:) :) :)
;) първото заглавие бе в неделя... защо ли бързам толкова ;)
петък, 13 януари 2012 г.
знам...
.
Много сълзи аз излях, но... днес усмивки имам... за баланс...Обичам да съм балансирана...
Баланса ми го даваш ти - с целувки нежни, когато цялата си нежност в мен изливаш...
Когато в страст неописуема под теб примирам и след това отново раждам се,
за да ми покажеш върховете най-сияйни на страстта родена между двама...
И все по-хубаво е, и по-обсебващо, и по- е всеотдайно...
За теб готова съм на всичко!
За това което ти ми даваш аз дори не съм мечтала.
И някога уж жена обичана би трябвало да съм била - щастие такова друг не ми е дал.
На друг така не съм отдала се до този ден, тъй както аз на теб отдавам се напълно...
и го правя с радост и желание...
желание безумно да съм твоя със всяка своя клетка...
с желание да усещам твоя пулс във мен...
движението твое да е мое, а моето да бъде твое...
и онзи миг екстаз, за който щастие е дума слаба...
когато ме прераждаш и сътворяваш с желанието твое...
Благодаря ти, че ме запознаваш с мен... мойта същност да си опозная ми помагаш...
Под завивките се случва смърт, а после раждане...
Умира нещо в мен... ненужно ми е вече,
а после ражда се у мене цвете от душата моя, от скритата за други моя същност...
Само ти свидетел си на тайнството на моето прераждане...
Да се родя за теб... за да бъда твоя аз...
Обичам те! И знам - това е Любовта!
четвъртък, 12 януари 2012 г.
щастлива...
.
Щастлива съм!
В средата на деня се познах в усмивката на роза.
И денят ми в роза ме превърна.
Щастлива и осъзната...
Съдбата щедра с мен е.
В прегръдките желани се усмихвах и щастието ме намери.
Усмивки в поглед срещу мен видях.
Искрите от очите ни преливат и се срещат там, на границата на деня с нощта.
Щастие изпълва ме и чувствам, че това съм аз.
За щастие съм аз родена и го търся всеки ден.
Щастието ми дава сила. Дава ми и равновесието на духа.
В следобед късен, на прага на деня с нощта, на среща с щастието мое бях.
Душата ми е в полет и... ухание...
Обичам да летя с криле от щастие родени...
Щастлива съм!
В средата на деня се познах в усмивката на роза.
И денят ми в роза ме превърна.
Щастлива и осъзната...
Съдбата щедра с мен е.
В прегръдките желани се усмихвах и щастието ме намери.
Усмивки в поглед срещу мен видях.
Искрите от очите ни преливат и се срещат там, на границата на деня с нощта.
Щастие изпълва ме и чувствам, че това съм аз.
За щастие съм аз родена и го търся всеки ден.
Щастието ми дава сила. Дава ми и равновесието на духа.
В следобед късен, на прага на деня с нощта, на среща с щастието мое бях.
Душата ми е в полет и... ухание...
Обичам да летя с криле от щастие родени...
понеделник, 9 януари 2012 г.
пролетно ухание... или умора...
.
Цяла нощ се чуваше капчука. Мислех, че вали. Сутринта отворих прозореца... ухае на пролет.Онова особено ухание във въздуха, когато се усеща живот във всяка молекула, която вдишвам.
Усмихнах се. И ми стана тъжно. Малкото момиче в мен си иска дебелите преспи сняг.
Разколебана съм какво искам.
Колебанията ми не са само по сезонния въпрос.
Като махало се люлея между искам и трябва. Между сълзи и усмивки. Между сън и безсъние.
Уморено ми е... Безсилно ми е... Безсветлинно ми...
Колкото и да се взирам напред, нагоре, и дори назад, никъде не виждам светлината си. Дори искрица няма, която да ми покаже посоката.
Преспите сняг... те покриват всичко, което не искам да виждам. Те създават усещането за уют и топлина, сгушена в креслото до камината с чаша липов чай... Не се налага да правя избори, просто си стоя... в безвремие облечена.
Искам и трябва... Трябва... според модела на други... Искам... невъзможното... отново някой друг определя възможностите...
А аз просто искам...
искам топлина, искам живот, искам усмивка, искам обич, искам нежност, искам разговори, искам спокойствие, искам увереност...
Много ли искам?
Май ще си остана само с искането... невъзможно е, когато се намесва трябва и когато, и друг определя възможностите и се съобразява с определеното от други...
А аз искам... и няма да се предам... само днес ще си почина... от искам, от трябва, от избори...
Уморена съм...
неделя, 8 януари 2012 г.
събота, 7 януари 2012 г.
зимно е...
.
Зимно е...
Някъде е люта зима, а някъде е нетипичен дъжд.
И природата се ошашави :)
Що за себе си се чудя...
Искам... не искам...
Пак променлива се чувствам.
И се лутам от усмивка до сълза...
Знам, с усмивки ми е по-добре.
Но те пречистват се от сълзи...
Затуй съм... дали това съм...
Неудовлетворено ми е.
Идеи имам, дори ги със делата сътворявам.
Но е някак... отегчено и невдъхновено в мен.
Днес мисъл ме преследва - да се подредя...
Разчистване по-скоро да направя на душата.
Лекотата да усетя в мен.
И всеки мой ден ще бъде вдъхновен.
От къде ли да започна?
Ей, това е сложният въпрос...
Изморено ми е.
И напрегнато.
Нетърпеливо ми е.
И мързеливо...
Няма тъй да стане.
След срещата със утрото неделно, аз със себе си ще се заема...
А сега нощта ще трябва духът ми неспокоен да приспи.
От сънят си имам нужда...
В зимна нощ ще спя...
Зимно е...
Някъде е люта зима, а някъде е нетипичен дъжд.
И природата се ошашави :)
Що за себе си се чудя...
Искам... не искам...
Пак променлива се чувствам.
И се лутам от усмивка до сълза...
Знам, с усмивки ми е по-добре.
Но те пречистват се от сълзи...
Затуй съм... дали това съм...
Неудовлетворено ми е.
Идеи имам, дори ги със делата сътворявам.
Но е някак... отегчено и невдъхновено в мен.
Днес мисъл ме преследва - да се подредя...
Разчистване по-скоро да направя на душата.
Лекотата да усетя в мен.
И всеки мой ден ще бъде вдъхновен.
От къде ли да започна?
Ей, това е сложният въпрос...
Изморено ми е.
И напрегнато.
Нетърпеливо ми е.
И мързеливо...
Няма тъй да стане.
След срещата със утрото неделно, аз със себе си ще се заема...
А сега нощта ще трябва духът ми неспокоен да приспи.
От сънят си имам нужда...
В зимна нощ ще спя...
Зимата на Емо ме плени.
Етикети:
въпросително,
мислите ми разни,
объркани мисли
вторник, 3 януари 2012 г.
безсънно или... ранобудно...
.
Нощта оказа се безсънна...
Не цялата, но част от нея...
След опити да продължа съня, сега съм в опит да приема позитивно случилото се и да използвам времето без сън за нещо по-приятно от безкрайното въртене из чаршафите. Заменям думата безсънно с по-приятната дума - ранобудно.
И така... имам си едно ранобудно утро. Няма значение, че е безумно ранобудно... ;)
Мислите покой не знаят.
Надбягват се, заплитат се и пак препускат устремени.
Уверени и даже мъничко надменни в този миг са.
След малко плахи и свенливи се оглеждат.
Спомени извикват от дни далечни, а после топлина от вчера в тялото ми те разливат.
В полет ме понасят на криле от пеперуди, а после приземяват в ледени води на страховете нежелани.
Ясна осъзнатост, че от позитивност имам нужда, а и причина да е друго, също няма.
Мислите са тъй различни и някак хлъзгави дори.
Изплъзват ми се и листът ми остава бял.
Музата, довела ме с усмивка тук, ската се тихо и ме изостави сякаш.
Но аз си обещах - ще бъда позитивна, а музата ми - не устоява да е тя далече, щом примамя я със слънчев лъч от душата ми изгрял.
А душата слънчево дете е на съдбата.
Все по често споменявам я съдбата с думи благодарни, че усещам я до мене в дните ми на трудност, в дните за уроци на живота.
Все по-често тя, съдбата, радва ме и дарове ми прави.
Дар последен вчера аз получих.
Часове на нежност и любов безмерна.
Ден рожден празнуван с любов и шоколад ;)
Моят дар бе скромен, но гарниран с много обич.
/И идея друга имах, но не зависи всичко винаги от мен.
Затова запазвам правото си аз, след някой ден да е изненадата приятна ;)/
Странно ли е... или пък не... но сякаш аз получих дар прекрасен в този ден.
Жена щастлива съм, казах го и вчера...
А щастието... то е... многолико.
Търся го и с благодарност е душата ми, щом открия го в миг специален.
И цялата ми същност го споделя с този, който съживява ме със нежността си...
Имам ранобудно утро и цял ден пред мен.
От сега си знам - ще бъда позитивна, защото искам го.
Защото с любовта в сърцето всичко е възможно.
Защото знам, че мога да дарявам радост, усмивки да извиквам в друг.
Защото виждам искри щастливи в погледа любим.
Тъмно е навън... денят се бави още... може би е сънен... или сънува мен... ;)
А аз очаквам го прекрасен, със слънчева душа и топлина, родена от любов...
Любов...
.
Нощта оказа се безсънна...
Не цялата, но част от нея...
След опити да продължа съня, сега съм в опит да приема позитивно случилото се и да използвам времето без сън за нещо по-приятно от безкрайното въртене из чаршафите. Заменям думата безсънно с по-приятната дума - ранобудно.
И така... имам си едно ранобудно утро. Няма значение, че е безумно ранобудно... ;)
Мислите покой не знаят.
Надбягват се, заплитат се и пак препускат устремени.
Уверени и даже мъничко надменни в този миг са.
След малко плахи и свенливи се оглеждат.
Спомени извикват от дни далечни, а после топлина от вчера в тялото ми те разливат.
В полет ме понасят на криле от пеперуди, а после приземяват в ледени води на страховете нежелани.
Ясна осъзнатост, че от позитивност имам нужда, а и причина да е друго, също няма.
Мислите са тъй различни и някак хлъзгави дори.
Изплъзват ми се и листът ми остава бял.
Музата, довела ме с усмивка тук, ската се тихо и ме изостави сякаш.
Но аз си обещах - ще бъда позитивна, а музата ми - не устоява да е тя далече, щом примамя я със слънчев лъч от душата ми изгрял.
А душата слънчево дете е на съдбата.
Все по често споменявам я съдбата с думи благодарни, че усещам я до мене в дните ми на трудност, в дните за уроци на живота.
Все по-често тя, съдбата, радва ме и дарове ми прави.
Дар последен вчера аз получих.
Часове на нежност и любов безмерна.
Ден рожден празнуван с любов и шоколад ;)
Моят дар бе скромен, но гарниран с много обич.
/И идея друга имах, но не зависи всичко винаги от мен.
Затова запазвам правото си аз, след някой ден да е изненадата приятна ;)/
Странно ли е... или пък не... но сякаш аз получих дар прекрасен в този ден.
Жена щастлива съм, казах го и вчера...
А щастието... то е... многолико.
Търся го и с благодарност е душата ми, щом открия го в миг специален.
И цялата ми същност го споделя с този, който съживява ме със нежността си...
Имам ранобудно утро и цял ден пред мен.
От сега си знам - ще бъда позитивна, защото искам го.
Защото с любовта в сърцето всичко е възможно.
Защото знам, че мога да дарявам радост, усмивки да извиквам в друг.
Защото виждам искри щастливи в погледа любим.
Тъмно е навън... денят се бави още... може би е сънен... или сънува мен... ;)
А аз очаквам го прекрасен, със слънчева душа и топлина, родена от любов...
Любов...
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)