завръщане...

Завръщам се. 
Не очаквах да е изминало толкова време от последното ми идване. Но е факт.
Дните ми се изпълниха с повече ангажименти. Задачите не са необичайни, но май бях поотвикнала от тях. Сега усещам доза неорганизираност. А не обичам да се усещам такава.
Това усещане ми носи несигурност, а аз си обичам сигурността във всяко измерение. Така де, обичам аз да владея ситуацията, а не тя мен ;)
Днес бях под властта на унилия ден. Денят, който и слънчев лъч не ми донесе, за да ме мотивира за делата ми. 
Дойдох тук, може би, за да намеря искра за утрешния си ден. Няма да допускам повече празни дни. Написах го, но не го вярвам. Не го вярвам на сто процента. Изпълнимо е на... около деветдесет... деветдесет и пет...  Може би... Може би защото съм и реалист.
Знам, искрата си я имам. И утре с мен ще бъде.

А при Hexemexe се усмихнах...

И... иглика се почувствах...

сияйна...

 .

Дните ми са изълнени с дейности. От сутрин до вечер съм в движение в изпълнение на смислени или безсмислени дейности, на необходими или измислени задачи.
Пиша дейности, може да напиша и работи. Но работа за мен означава повече задължения. Не, че в дейностите ми не присъства елемента на задължителнст.
Напоследък това понятие ми е размито. Или може би аз се опитвам да го размия, за да не усещам неизбежната тежест на задължение. Защо се опитвам ли? Отговор по-лесен няма: за да оцелее усмивката ми, моята същност.
Моята същност е цветна, оптимистична, усмихната. Облаците на живота понякога я обвиват плътно в сивото на песимизма или в безличното бяло на "така трябва". Но слънчевата ми същност винаги успява да разкъса тези облаци и да се облече в дъгата на най-съкровените си чувства.
Слънце съм, дъга съм...
И такава се искам...
Такава се намирам в погледа любим...
И все по-сияйна е цветността ми...
Сияйна...

При Драго летни настроения ме усмихват...

усмивки

.

Душата ми смутена е...
След вчерашния разговор...
Не съм успяла да ти дам от моя оптимизъм за утрешния ден...
А той, оптимизмът ми една мечта е... слънчев блян...
Защо не вярваш вече, че можем да се справим с всичко?
Да, говорим често, че за сламки се ловим...
Но сламките са вече сноп... и сила има в него.
Да те помоля искам, да вярваш още малко в мен...
Празни приказки не ти говоря.
Да, вярно е, че не знам кое възможно е и как ще може да се случи...
Но дали необходимо е да знаем всичко ред по ред. Защо съдбата да не знае повече от нас... Да й дадем възможност да се прояви като й имаме вяра...
Мисля, че е лесно да повярваме във нея. Замисли се... самия факт, че ние с теб сме заедно сега, това ни е дар от съдбата ни. Преди време, нима си мислил, че това ще е възможно?
Ето, то не само е възможно, но е и прекрасно... Нали? Да, знам, няма да ми отговориш с думи, но в погледа ти всичко се чете... Обичам погледа ти да чета ;)
И аз искам да повярвам, че скоро ще е онзи ден, когато проблемите пред нас не ще са толкова на брой. Вярвам, че ако силно го желаем, лесно ще е и едно по едно негативните неща ще си отиват....
Хайде, усмихни се... Погледни и в моята усмивка.
Виж сега, моят оптимизъм по-голям е с твоята усмивка... Вземи си ти от него и с пъти ще се увеличи... И всичко ще е по-лесно с две усмивки...
Тази нощ усмивките сънувай...
Утре сутрин ще се сбъднат... две усмивки :) :)
И усмихнати души, отворени за даровете на съдбата...
Лека нощ ти пожелавам с обич... имам много аз и всичката за теб е...

Драго усмивки уловил е...

безсилна ли съм...

.

Усещам, че нещо го притеснява. Мога и да гадая какво е. Разбира се питам и получавам отговор. Отговор, който повече премълчава. Премълчава, за да не разстройва и мен. А може би премълчава, защото мисли, че съм безсилна да помогна. Чувствам, че има нужда от нещо, с което да му помогна.
Може би безсилието е родено там, в премълчаването, където се поставят граници на възможностите. Може би безсилието вирее най-добре там, където вярата и надеждата някъде са се скрили.
Защо надеждата се крие, нали орисана е да е с нас до дъх последен... Защо вярата за утре се успива нейде забравена...
Желание да помогна имам. Дори и да не зная точно как. Иска ми се да вярвам, че когато момента дойде, аз ще зная как и ще мога да направя това, което ще помогне.
Осъзнавам друго - когато на друг помагам, със сигурност и на себе си ще съм помогнала. Нещата в живота са свързани понякога със странни пътеки.
Опитвам да намирам позитивното и в малките неща, които се случват около нас непрекъснато. Опитвам се да се усмихвам по-често. Вече осъзнавам силата на една усмивка, макар и плаха. Много скоро тя носи увереност и способност да заразява...
Ето... това е...
Усмивката, която не веднъж е усмихвала другия...
Разбрах и днес. Усмивката е моята сила. С усмивка денят е различен. И безсилието е далече, далече... А тук са отново и надеждата и вярата. И моята обич...
Обичта ми... 

Вдъхновение за надежда при Цвети усетих.

безсънно или... ранобудно...

.

Нощта оказа се безсънна...
Не цялата, но част от нея...
След опити да продължа съня, сега съм в опит да приема позитивно случилото се и да използвам времето без сън за нещо по-приятно от безкрайното въртене из чаршафите. Заменям думата безсънно с по-приятната дума - ранобудно.
И така... имам си едно ранобудно утро. Няма значение, че  е безумно ранобудно... ;)
Мислите покой не знаят.
Надбягват се, заплитат се и пак препускат устремени.
Уверени и даже мъничко надменни в този миг са.
След малко плахи и свенливи се оглеждат.
Спомени извикват от дни далечни, а после топлина от вчера в тялото ми те разливат.
В полет ме понасят на криле от пеперуди, а после приземяват в ледени води на страховете нежелани.
Ясна осъзнатост, че от позитивност имам нужда, а и причина да е друго, също няма.
Мислите са тъй различни и някак хлъзгави дори.
Изплъзват ми се и листът ми остава бял.
Музата, довела ме с усмивка тук, ската се тихо и ме изостави сякаш.
Но аз си обещах - ще бъда позитивна, а музата ми - не устоява да е тя далече, щом примамя я със слънчев лъч от душата ми изгрял.
А душата слънчево дете е на съдбата.
Все по често споменявам я съдбата с думи благодарни, че усещам я до мене в дните ми на трудност, в дните за уроци на живота.
Все по-често тя, съдбата, радва ме и дарове ми прави.
Дар последен вчера аз получих.
Часове на нежност и любов безмерна.
Ден рожден празнуван с любов и шоколад ;)
Моят дар бе скромен, но гарниран с много обич.
/И идея друга имах, но не зависи всичко винаги от мен.
Затова запазвам правото си аз, след някой ден да е изненадата приятна ;)/
Странно ли е... или пък не... но сякаш аз получих дар прекрасен в този ден.
Жена щастлива съм, казах го и вчера...
А щастието... то е... многолико.
Търся го и с благодарност е душата ми, щом открия го в миг специален.
И цялата ми същност го споделя с този, който съживява ме със нежността си...
Имам ранобудно утро и цял ден пред мен.
От сега си знам - ще бъда позитивна, защото искам го.
Защото с любовта в сърцето всичко е възможно.
Защото знам, че мога да дарявам радост, усмивки да извиквам в друг.
Защото виждам искри щастливи в погледа любим.
Тъмно е навън... денят се бави още... може би е сънен... или сънува мен... ;)
А аз очаквам го прекрасен, със слънчева душа и топлина, родена от любов...
Любов...

.

позитивни мисли... за теб...

Тази вечер попътувах из виртуалното пространство...
Някои неща ме накараха да се замисля.

"За да променим живота си, в някакъв смисъл трябва да вземем решение, че вместо да продължаваме да страдаме, ще живеем щастливо. А единственият начин да го постигнем е да вземем решение да търсим неща, които ценим, без значение какви са те.
Щом започнем да се съсредоточаваме върху добрата и светлата страна на нещата, законът за привличането откликва, като ни изпраща обратно точно фотокопие на нашите нови мисли. И хубавите неща започват да се появяват. А после още хубави неща, и още..."
... ... ...
"Айнщайн е казал, че времето е просто една илюзия. Щом разбереш и приемеш, че няма време, ти ще видиш, че всичко, което желаеш, вече съществува някъде в бъдещето. Ето защо, когато пишеш, представяш си или говориш за своето желание, трябва да използваш сегашно време.
Проектирай своето желание в ума си, в сърцето си и в цялото си тяло и го виж тук и сега!"

И реших - никакви, ама никакви отрицателни мисли и внушения. Искам добри и хубави неща в живота си! А ти си едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали.

Когато говорихме тази вечер усетих, че нещо пак се опитва да сломи духа ти. Моля те, не му се давай! Не се предавай!
Повярвай, и ти заслужаваш най-доброто от живота, защото си добър човек! Това, че сега има нещо, което ти пречи да се почувстваш щастлив, разбери, това не е завинаги. Ако сега има застой в нещата край теб, това не означава, че ще продължи дълго.
Пожелай си и вярвай във възможността да имаш всичко, което пожелаеш! Представяй си хубавото, което искаш в своя живот! Как ще се чувстваш тогава? Почувствай радостта и щастието със всяка клетка от себе си!
Можеш! Изглежда трудно, дори и лудо... Но е възможно!
Сам ми каза, че давам "умни идеи"... ;) Повярвай ми и сега! Моля те! Идеята наистина е добра. Заслужава си. Опитай! С теб съм!
А сега отивам в леглото и се гушвам в мислите си в теб... и ще имам само хубави и топли сънища, които сутринта ще са довяли най-усмихнати мисли и желания за новия ден... в който ще си и ти... искам те...

пълна с идеи...

"Пълна си с идеи"... това признание бе много силно за мен...
Идеите... ами те сами си идват. Неосъзнати и разпилени... малък полъх за подкрепа и полетът им е неописуем...
Приетите идеи... осъществени с желание... довели до усещане за нежност... топлина... взаимност... изпълват съществото ми с особено усещане на цялост и завършеност. От онази завършеност, когато се чувстваш себе си, и мирът е в теб и около теб...
И тогава съзнанието...не, не е съзнанието... по-скоро е подсъзнанието, онова истинското ми Аз, оплита и заплита нови идеи... по-щури, по-диви, по-смели, по-разумни, по-спокойни, по-мои си...
Това съм Аз! Неспир от идеи...Някои ще запратя сама в забвение, други ще бъдат полети от студен душ, трети ще бъдат прегърнати... а четвърти ще дадат нов смисъл на всичко...
Смисълът... на какво ли не търсим смисъл?
Неее, това е друго. Тук искам да е оптимистично... като идеите ми.
Да, идеите ми са само за хубаво... за топло, за нежно, за обичливо, за любовно усещане...
Утрото ще дойде с полъха на нови идеи... Ще бъда готова да посрещна предизвикателството на новия ден.
А сега отивам да се гушна на топло и нежно в мислите си... ;)

времето...

Исках да напиша нещо за времето, климатичното. Но в размисъл ме хвърля друго време, бързобягащо...
А, да видим какво ще излезе.
Събота, неделя- почивни дни. По новому- уикенд.
Съботата бе с мрачно утро, тъжна... На пет километра извън града се показаха слънце и усмивки. Още малко по-далече от "цивилизацията" бе априлско време. С цъфнали кокичета, жлътнали се глухарчета, зелени тревички и буренчета. Имаше заблудени пчелички... истинска изненада за мен. И как да не помислиш за април... С едно такова желание за "боса по тревата..."
Неделя... облачно утро... дъждовно пладне... есенно време.
Утре е понеделник. Какъв ще е... ще дойде и ще го видя.
Но в мен ще пеят белите камбанки на кокичетата и ще греят жълтите слънчица на глухарчетата...
Нова седмица, нови дела, нови емоции... Това не означава, че всичко е съвсем ново. Хубавото е, че новото е продължение на старото, надграждане над съществуващото... Посоката е напред и нагоре... Напред и нагоре има място за всичко ценно от днешния ден, което ще намери своето място и развитие утре. Има място и за съвсем нови идеи. Обичам идеите... Пример за днешна идея е пресаденото ми алое, което чакаше този момент с нетърпение, за да покаже своята прелест и вълшебство.
Даааа, най-прелестни са цветята и децата. А по-голямо вълшебство от красотата и любовта... май няма...
И така... "утре" е на прага. Отивам да се подготвя за среща с него...
Лека нощ и топли сънища!

и така...

Свършиха се празниците...
Това е добре. Време е за плановете, които всяка година имат етикет "от нова година" или "от понеделник". Колкото и неуспешни да са, все пак си има полза от тях... за мен, де ;).
Мотивирана съм този път и вярвам в успеха!
Да започна с една рецепта и нейния резултат:

Резултат след консумация:
~ 12 месеца Късмет
~ 52 седмици Успехи
~ 365 дни Щастие
~ 8760 часа Здраве
~ 525600 минути Любов
~ 31536000 секунди Радост
ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!

Чудесна мотивация за началото на най-прекрасната година, която ме очаква напред!
Моята Вълшебна фея, в уж обикновен разговор, ме наведе на спомена за един филм "Тайната" и го гледах пак...
Признавам си, действа ми много мотивиращо. Ето и част от него, която е напълно възможно да се приема като "сутрешна доза" оптимизъм. :)
И така... само едно искам... а щом го искам толкова много, значи ще го бъде... оптимизма и мотивацията да задържа за цялата година и тогава ще имам повод да кажа: това бе най-прекрасната година! И тя ще бъде! Знам какво искам! /поне го мисля и съм убедена, а това е добро начало/ ;)



Стискам си палци ;) :):):)
И е време за действия!
Готова съм!
Аз съм изключително благодарна да бъда АЗ!