обичам те

Да търсиш и да се загубиш...
Да търсиш себе си и да не знаеш кой си.
Да потръпваш неочаквано от студ с усещането, че си нелюбим... И обяснение разумно да си нямаш. 
Едно усещане... Като предчувствие за бездна...
Не го искам...
НЕ ГО ИСКАМ...
Искам слънце!
Искам топлина!
Искам обич!
ИСКАМ ОБИЧ!
Обичай ме! 
Толкова ли е трудно?
Обичта не значи окови... Обичта не е плен... 
Обичта е просто обич... Обичта е топлина... И нежност е... 
И всичко онова, което две сърца си казват... и без думи...
А думите... и те са нужни... за да е вълшебно...
Обичта си няма граници. Не можеш да я ограничиш като й кажеш - до тук, повече недей.. Нито да я затвориш. Не можеш да я забраниш. Не можеш и да си я просиш...
Да... Не се проси обич... А аз?... Обич прося... 
До кога?
Ами ако се изморя?

Знам, че те обичам... 
ОБИЧАМ ТЕ!
От тук до безкрайността е обичта ми... Обичта, която е за теб... само твоя е...
Обичам те!

.

когато...

Когато си до мен е толкова различно... 
Различен е денят ми. Различен е сънят ми. 
Усмивката ми е различна. Една такава... истинска... без маска...
Тялото ми е различно. Поело нежност от ръцете ти, от целувките ти страст, от очите ти любов... 
А душата ми сияе... И цяла съм любов...
Когато си до мен... 
Когато съм до теб...
Думите "обичам те" бледнеят и пак най силни на света са те...

при Цвети снимка си намерих...

време за мечти...

Време за мечти...
Има ли такова време?
Нима има възраст за мечти? Или пък възраст, когато да не се мечтае?
Защо мечтите си на глас да не изказвам?
Аз пък искам да си ги изричам с ясен глас. За да съм сигурна, че Съдбата ще ги чуе ;) 
Искам и да ги извикам силно, за да получат те енергия от синевата.
Мечтите са мечти, за да се сбъдват...
Мечтите са живот! Искам да съм жива!
С мечти обличам се и утрото посрещам. В нощна тишина мечтите си рисувам с най-цветната дъга на лунна светлина.
Мечтая днес с мечти за двама. Знаеш ли, че тез мечти, дето са мечти на двама, най-лесно сбъдват се? Нека заедно да помечтаем... 
Нека нарисуваме една мечта за двама...
Ще я нарисуваме със слънчеви лъчи от най-ранно утро под Балкана. Ще добавим ухание на розите под стряхата. С топлина и нежност от сърцето сияние ще й добавим. 
Ела, ела... Заедно да си мечтаем!
С мечтите наши ние ще сме живи...
Време за мечти е!

Цветно е при Глокси...

днес...

Днес щастлива съм!
Денят ми споделен е с нежност. Споделен е с обич.
В такива дни, щастието на рамото ми каца. А аз го пазя. И искам да си го запазя... завинаги. Знам, че може. Вярвам го. Мечтая го. Повярвай го и ти, че е възможно.
Колкото и да е хубаво началото, неизвестното, очакването - след време е различно.Вариантите са два: отдалечаване или сближаване. Сближаването с времето по-силно става. Опознаването е в дълбочината на характерите. Опознаваш другия, а с това опознаваш и себе си. Откриваш, че другият е по-прекрасен, разбираш, че и ти си станал по-добър. В очите срещу тебе виждаш щастието, а после твоите искрят с любов. 
Щастлива съм!
И не само днес :)
Щастлива съм, че съдбата ни събра в ден далечен. Щастлива съм, че и до днес е с нас. И вярвам, че до нас ще е завинаги.
И знам... това е Любовта!

Албена подарява розички...

пет години

Години пет броим си днес...
Хубави, щастливи са за нас...
Преди пет години нито ти, нито аз, сме вярвали, че ден като днешния ще имаме. Ден, в който с прегръдка си желаем още много от бъдещите ни години да броим по пет...
Години, в които имахме си всичко. И радост и тъга, щастие и трудности, усмивки и решения, сълзи и вдъхновения, мечти и сътворения... Да, ние с теб си сътворявахме свят само наш и най-прекрасен.
Години, в които се научихме от Аз и Ти да бъдем Ние. Днес мисля си, а вярвам, че и ти ще си съгласен, нашето Ние е прекрасно.
В Ние вече сме едно. В Ние вече цяло сме. В ние се допълваме, но не се обезличаваме. В Ние се разбираме без думи. И чувстваме се без слова. В Ние Любовта е силна и ние силни сме със нея.
Научихме какво е Любовта. Научихме, че крехка е, но и много силна. С нея всичко сме, това което наша същност е.
Заедно мечтите лесно сбъдват се. Дори онези, смелите. Защото има Ние.
Често и Съдбата споменаваме със теб. Не вярваме, че всичко е случайност. Някъде прочетох, че "случайност" е другото име на Бог... /или нещо подобно ;)/
Щастлива съм! 
Благодаря ти, че ми даваш всичко, от което имам нужда! Всичко, за да се чувствам желана, обичана, спокойна, доволна... щастлива! И те обичам! Обичам те с любов осъзната, дълбока и силна...
Каквото и да кажа, ще е малко и бледо подобие на истината. Защото чувствата, които ти пораждаш в мен са неописуеми! С теб сияние съм! И те обичам... 
Пет години... щастие! 
Благодаря ти! 
Днешният ни ден... специален е и незабравим. Една идея твоя, след години вече е реалност. Една красива реалност. 
Щастлива съм, че съм до теб и заедно сътворяваме мечтите си в реалност! Ще го правим и в следващите пет, нали? 
С любов...

При Драго настроенията са пеперудени... като моите ;)

.

знаеш го, но аз да ти го кажа пак...

Петъчният ден бе с истински живот за всяка клетка моя. Всяка мисъл бе ми вдъхновение и стимул. Всяко чувство бе живот и любов споделена.
Усмивките ми - слънчева зараза те разпръсваха...
Петък - един такъв... прекрасен ден на споделеност, на нежност и любов...
Петък - ден на вдъхновение, идеи и... реализирането им с любов.
Резултатите - някои веднага случили се. Другите в съботното утро търсят си... разрешението ;)
А съботното утро тъй цветно и усмихнато роди се... Слънцето в очите ми видя и ти, при теб тъй лесно се прехвърли. С прегръдки, искрен смях и някои изненади, всичко по-добро е вече.
С поглед сияещ ме погледна ти, засмя се и ми каза: как усмихваш се... 
Усмихвам се, защото с теб щастлива съм. Защото в сърцето ми ти огън си запалил и топлиш ми душата с Любовта.
Посмяхме се на изводи направени в движение :) Аз може би понякога съм малко вятърничава. Но ти си  земен и понякога ти трябва от моят полъх на въздушност. На мен пък ми е нужна твойта земност. Значи всичко ни е наред щом заедно сме с теб... Аз без теб не мога, ти без мен не можеш. Допълваме се двама до цялостта единна...
С ей такива мисли посред нощ съм. Усмихвам се на усещанията ни за цялост и за нужност. 
Не знам какво ни чака утре. Но знам едно - хубаво ще бъде! Ще бъде, защото искам го, защото искаш го и ти... Ще бъде, защото все по-често и по-осъзнато е усещането ни за НИЕ... А то е... толкова прекрасно...
Аз в мечтите наши вярвам. Лесно е да повярваш и ти. Опитай! Щом двама вярваме, по-лесно ще им бъде те да се изпълнят...

При Драго има сини усмивки...

като очите ни, когато отразяват синьото на пролетно небе...

магично е...

Такова е...
Омайно и магично...
Когато любовта ми споделена е...
Когато близо си до мен и да те докосвам с обич тъй е лесно...
Когато смях и настроения осмислят часовете ни...
Когато в твоята прегръдка светове откривам...
Когато блясък в очите ти чета и щастието виждам там...
Когато... всичко е Любов...
И обичам те безумно...

И при Драго е магия...

има дни...

Има дни, които оставят незабравими спомени.
Дни, които тъй бързо отминават с усмивки изпълнени. В края на деня усещането е за особена изпълненост на всички сетива.
Това със сигурност е любовта... ;)
За доверието и споделеното...
За признанието, че "вчера беше много хубаво..."...
За ръцете, които се докосват споделящи деня...
За един усмихнат мъж, който се радваше на деня...
За една влюбена жена, която цял ден летеше...
Това със сигурност е любовта... ;)
За всичко имам усещане, но не и думи. Знам, с тебе също е така...
За съдбата и живота...
За очакваното и непредвидимото...
За мечтите и за реалността...
Мисли и спомени споделени позволяват да откриеш в другия още прекрасни негови страни. Да почувстваш толкова дълбоко доверието и да знаеш както никога досега, че няма случайности, а всичко, абсолютно всичко е Любов...
И благодарността е любов...
Благодаря!

.

понякога...

Понякога... ми е тъжно...
Не успявам да бъда за теб, това от което имаш нужда... Но не ми и помагаш... Помогни ми... кажи ми как и какво да направя... Понякога усета ми не е достатъчен... Може би се замъглява от любовта ми, която ме изпълва и вярвам, че е всесилна...
Тази вечер, не е случайно, това което видях ТУК:

Не е достатъчно 
само един да обича
и не е достатъчно 
един само да обича.
Не е достатъчно
само един да иска
и не е достатъчно
един само да иска.
 
Не се отнася за нас. Знам го. Защото знам, че ме обичаш. Защото го чувствам с всяка клетка, когато съм до теб... И точно защото ме обичаш ти никога няма да ми го кажеш. Защото мислиш, че не си за мен...
Как да те убедя, че искам само теб? Имам нужда само и единствено от теб!
Знам, трудно е. Но не всичко е в черни краски напред. Може би е добре да повярваме, че нашите мисли са твореца на нашето бъдеще. Каквито са мислите и мечтите ни, то такива ще са и дните ни... Нека са красиви и спокойни... Нека са истински и живи...
Можем да го имаме... Нека го поискаме... Заедно... Онова... нашето си бъдеще...
Обичта ми... вярвай в нея. Както вярвам в теб... Доверието ми е безкрайно щом за теб е...
Знам, че думите понякога излишни са... Но и знам, че без думи се не получава. Трябва, мили,да говорим. Трябва... За всичко... Нима не знаеш, че няма тема, която да не е подходяща за нас...
Понякога... в повечето време... ти обичаш да мълчиш... защото мислиш си, че не заслужаваме щастието си... Но нима не получаваме не едно и две доказателства, че съдбата е със нас?
Обичам те, Любов!
За мене ти си Любовта с голямото "Л". Онази, най-неочаквана и най-истинска Любов, която  веднъж сърцето ни превзема... А моето сърце е в плен на теб. Плен... така желан и с радост поносим... с щастие ме озаряващ...
Обичам те!
Понякога ми е тъжно... и мъничко сълзливо...

А тук сълзите са... красиви...

любов ли...

Любов?!
Е, няма такова животно!
Глупости е, че можеш да обичаш, ей така... безусловна любов било...
Хайде, ама не на мене тия...
Обичам и искам да бъда обичана!
Обичам и очаквам да бъда обичана!
Давам обич, но и имам нужда да получа обич...
Всичко друго... празни приказки са...
Няма празно в природата. Нима ние ще сме по-умни от нея и ще го направим: "давам... и не получавам... че и не очаквам..."
Хайде стига... глупости не ми се слушат. То, не, че аз не съм глупачка... Влюбена при това...
То бива сън, бива... ама...
Две са само положенията пред мен. Или кошмар е моят сън сега... или вече се събудих... Няма трето... Няма среда... още по-малко... златна...
Обичта ми... нежелана е...
Значи...  да свиквам с безсмислеността пред мен... С безжизнението си...
Кой казва, че не боляла любовта... или, че щом боли не е любов...
Нима някой може да знае какво е в сърцето ми. Само сърцето знае какво е любовта... И как боли любовта...
Не се описва любовта... Не отговаря на въпроси - защо обичам...
Любовта е обич... разум й не трябва, за да знае, че любов е...
Сърцето ми на парцали се разпада... от болката на любовта... Сърцето ми обича... пак... и пак ще е така... дори и да боли... дори сърце да ми не остане...
Сърцето ми обича... и обич ще очаква... в този ми живот...
Сърцето ми обича... и обич иска то... сега...
И го боли...
... от обич ще е...

.

любов или...

Прекрасно ми е...
И любовно...
Доволно ми е...
И щастливо...
Не на седмото, на седемдесет и седмото небе съм...
Толкова е хубаво...
Няма думи, които да са достатъчни за емоциите, които в сърцето ми вилнеят. Емоциите, които душата ми топлят и възкресяват. Думите не са достатъчни, за да опишат живота, който в мен  изгрява с огъня на щастие.
Искам да вярвам, че всичко е възможно! Искам да вярвам, че щастието, което сега е с мен, ще бъде  винаги с мен!
Не съм допускала, че е възможно такова щастие. Не съм предполагала, че е възможно да е толкова хубаво... Не знам как да го нарека? Какви думи да използвам?
Любов? Обич?... Но то е много повече...
То е в мен. Излъчва се от мен. Сияе в мен...
Любов ли е?
Повече е...

 При Цвети ме докосна цвете...

защото...

Вчера в спомени се върнах във времето назад...
Споделях за отминалото и усмихвах се.
Усмивка имах само и никаква носталгия.
Защото то е минало, а аз имам настоящето.
И осъзнаване, че времето безумно е във своя бяг напред.
Не мога да го спра... не е по силите човешки.
Но мога друго. Мога да изпълня го с живот.
Жив живот...
По-жива никога не съм била...
И по-щастлива също...
Защото обичам... тъй както никога до сега.
Защото се чувствам обичана... както никога го сега.
Чувствам се обичана...
И дори не питам вече - истина ли е.
Защото чувствата по-силни са от всякакви въпроси.
Защото чувствата по-силни са от всякакви трябва и възможно ли е...
Защото е възможно... щом има чувствата...
Защото... обичам...

При Албена се разходих...

.

щастлива...

Понякога съм цялата въпроси...
Въпроси и въпроси, и въпроси...
И ме боли от въпросителни, които отговор си нямат. Несигурност създават ми въпросите. И потъвам в бездна от терзания душевни...
Разбрах, не са виновни ми въпросите. Въпросите са само думи, подредени и с интонация изкривени като въпросителния знак. Не, виновник няма да търся и назовавам. Ненужно ми е. Нужното разбрах...
Разбрах, че любовта е отговор на всичките измислени въпроси. Отговорът е в сърцето ми. Него трябва само да си слушам... То знае най-добре. Знае... Чувства...
Да, сърцето ми знае, че съм обичана...
Виждам го в очите, които ме гледат. Усещам го с ръцете, които ме прегръщат. Чувам го в гласа, когато мечтаем си на глас.
Вчерашният ден бе различен. И много особен. За мен... за теб... за нас...
Особен със силата на усещания, със щастие, със спокойствие, със свобода, с отдаденост, с цялост...  Видях щастие в очите ти... Няма по-щастлива жена от мен!!!
Цялата Любов съм!
Любов съм...

при Драго се намирам...

.

среднощно...

.

Среднощно...
Мислите ми са спокойни.
С хармония ме завиват в хладината на нощта. Хладината е от времето, ноемврийско е. Спокойствието е от чувствата в душата ми.
Чувствата ми подредени са. Сърцето ми изпълват и усещане за цялост има в мен.
В мир със себе си съм. Защото го избрах.
Защото повярвах, че и аз за щастие родена съм на този свят.
Защото щастието носи твойто име.
Защото хиляди пъти по-лесно е да се усмихна, отколкото да си търся причини за сълзи.
Да, така е. Сълзите са с причини измислени. Родени и подхранвани от страхове. Страховете са несигурност и необич.
А аз обичам! Обичам теб!
Тогава защо да се страхувам? Обичам те и благодаря на съдбата, че пътищата ни в един събра.
Обичта криле ми дава над ежедневните проблеми да се извися.
Обичта ми дава сили през трудностите да премина.
Обичта ми дава увереност и топлина, сигурност и романтичен дух, свобода и всеотдайност.
Всичко... Любовта е всичко, което е на този свят. И смисъл има само тя... Любовта...
За любовта изписано е много. И е твърде малко.
Любовта е  необяснима. Връхлита като лятна буря или спокойна, като есенна река, се разлива по вените.
Неочаквана и никога планирана. Но винаги желана и творяща чудеса.
Любовта е доверие и свобода. Любовта е енергия, която овладявайки се учим да бъдем ние. Няма по прекрасно от НИЕ. От споделеността. От цялостта. Възможни само ако истинско е ние.
Любовта се развива, обогатява. По-силна и по-дълбока става. С времето. И с доверието.
Когато с отдаването на телата се отдават и душите... това е Любов! И осъзнаването, че Любовта е като цвете...
Любовта е завършеност. Съвършенство...

Отдавна не бях будувала до това  време.

И розата на Цвети ме допълва...

нощни мисли...

.

Да, от оптимизъм имам нужда и аз.
Оптимизъм искам да ти дам за утре и за днес...
Да, проблеми има. Не ги омаловажавам. Но и не искам да ги издигам на пиедестал.
Решението едва ли е едно. Защото и проблемът не е един. Но ако проблемите са два, то решения поне три ще се намерят. Най-добре ще е да е комбинация от трите...
При повече проблеми и решенията ще се умножат. Това ще доведе до повече възможни комбинации.
Искам да вярвам, че заедно можем да намерим успешната. Не искам да се предавам! Не се предавай и ти! Моля те!
Пожелахме си лека нощ... От сърце ти желая да е такава за теб!
А моят сън избяга...
Болката в гласа ти мира ми не дава... Защо не мога да ти помогна? Поне да те прегърна...
Сигурна съм, че възможна причина е това, за което ти говорих и тази вече спомена и ти. Но със сигурност не е единствена причина. Търсим ги причините, понякога сме сякаш на правия път, друг път сме като във мъгла загубени... Като сега...
Но и мъглата има своите си граници. Утре слънцето ще я разсее и нека с първия слънчев лъч да тръгнем напред... с усмивка... Защото ще успеем! Нали ми вярваш? До сега не съм ти казала ни една думичка невярна. Няма и да ти кажа. Всичко, което споделям с теб е точно това, в което вярвам днес. Утре, когато получим друга информация, може да променя мислите си по въпроса, но ще си призная и ще го обсъдим заедно.
Знам, не съм образец за постоянство. Но една е мисълта ми за теб. И по-сигурно нещо нямам... Любовта ми... Развиваща се и израстваща с времето...
Искам да вярвам, че любовта е решение на всичко. И вярвам! И те обичам!
ОБИЧАМ ТЕ! Чуваш ли?!...

Димините сънища... макар и да е дъждовно, все още оптимизъм има там...

 а имам нужда от това...

усмивки

.

Душата ми смутена е...
След вчерашния разговор...
Не съм успяла да ти дам от моя оптимизъм за утрешния ден...
А той, оптимизмът ми една мечта е... слънчев блян...
Защо не вярваш вече, че можем да се справим с всичко?
Да, говорим често, че за сламки се ловим...
Но сламките са вече сноп... и сила има в него.
Да те помоля искам, да вярваш още малко в мен...
Празни приказки не ти говоря.
Да, вярно е, че не знам кое възможно е и как ще може да се случи...
Но дали необходимо е да знаем всичко ред по ред. Защо съдбата да не знае повече от нас... Да й дадем възможност да се прояви като й имаме вяра...
Мисля, че е лесно да повярваме във нея. Замисли се... самия факт, че ние с теб сме заедно сега, това ни е дар от съдбата ни. Преди време, нима си мислил, че това ще е възможно?
Ето, то не само е възможно, но е и прекрасно... Нали? Да, знам, няма да ми отговориш с думи, но в погледа ти всичко се чете... Обичам погледа ти да чета ;)
И аз искам да повярвам, че скоро ще е онзи ден, когато проблемите пред нас не ще са толкова на брой. Вярвам, че ако силно го желаем, лесно ще е и едно по едно негативните неща ще си отиват....
Хайде, усмихни се... Погледни и в моята усмивка.
Виж сега, моят оптимизъм по-голям е с твоята усмивка... Вземи си ти от него и с пъти ще се увеличи... И всичко ще е по-лесно с две усмивки...
Тази нощ усмивките сънувай...
Утре сутрин ще се сбъднат... две усмивки :) :)
И усмихнати души, отворени за даровете на съдбата...
Лека нощ ти пожелавам с обич... имам много аз и всичката за теб е...

Драго усмивки уловил е...

писмо в събота вечер...

.

Събота...
Жега...
Мързел...
Мисли...
Изведнъж работна муза ме обхвана и отхвърлих неочаквано много работа...
А мислите ми бяха с теб...
Вдъхновяваш ме...
Дори отдалече спокойствие ми даваш...
Особено е...
И приятно...
Продължавам...
Мога даже да я свърша всичката, дето ми се мота напоследък...
За нещо ново да направя място...
А твоето място... в мен е... завинаги...

 При Драго е спокойно... и прохладно...

хубаво е...

,

Хубаво е...
Има дни такива...
Вълнуващи, усмихнати...
С обич споделени и със сълзи малко оцветени...
Дни на нежност и на страст неустоима...
Дни, в които щастието с шепи си греба...
И отказите не приемам, много ме болят...
В края на деня...
Щастлива съм...
Да извикам искам силно, толкоз силно, че и на Луната да ме чуят...  
Щастлива съм...
Причината една е... ЛЮБОВТА...
Хубаво е...

Розата прекрасна при Цвети ме усмихна...

дните...

.

Дните си приличат...
И се различават...
Понякога с много малко...
Понякога малкото е много...
Слънчев ден и пороят неочакван позволи ми в прегръдка нежна да остана още малко...
А това малко бе за мене много...
Обичам хубавото, не го отказвам вече в никое му проявление.
Денят ми топъл бе. Не от слънцето. От другото ми слънце... дето топли ми душата...
Нощта ми... дъждовна е... Не от дъжд. От сълзите в душата...
Душата ми... роза е дъждовна тази нощ...
А утре, слънцето ми, слънчеви лъчи ще ми дари...

Дъждовната роза на Глокси...

денят усмихна ме...

.
Денят усмихна ме...
И щастие ми подари в два часа... ;)
Обичам тези умножения...
Загледах се в очите ти.
Рядко ми го позволяваш.
Напоследък все по-често случва се.
Може би защото разбра, че не е страшно да погледнеш в очите срещу теб...
Днес дъгата в твоите очи игра си...
Беше интересно и вълнуващо за мен да те откривам в погледа ти...
Между синьо и зелено, от светлото към тъмно, от сиво пак в зелено...
И онзи блясък, който хем е палав, хем от разума се ръководи...
И който толкова обичам в теб да виждам...
Благодаря ти, за щастието, което днес дари ми!
И за доверието ти благодаря!
А аз ще те обичам... това го мога само...

Усмивки винаги има и при Цвети...