защото е хубаво

Шест години... 
И много, и малко...
За шест години имахме много и различни моменти. Научихме много един за друг, научихме много за себе си.
Незабравимите ни моменти се увеличават с всеки изминал ден. И ни стават все по-ценни.
Нещо, което започна неочаквано, непланирано, необещаващо кой знае какво бъдеще, се оказа, че вече шест години за нас е нещо прекрасно. То е прекрасна реалност, усмихнато минало и бъдеще изтъкано от надежди.
Началото бе изключително вълнуващо от новото, от забравените желания, които с теб съживихме.
Едно бързоразвиващо се начало, което би довело до бърз край. Вероятно такъв край не би учудил никой. Но...
Но нещо се случи... Нещо прекрасно... Усещанията, вълненията се усилваха с всяка наша среща. Допирните ни точки ставаха все повече. Желанието да правим повече неща заедно задълбочи опознаването на другия. А познаването пък води до желание за повече общи моменти.
Вече шест години ние вървим по нашия си път. Той стана наш с времето. Времето понякога е лош помощник, но за нас е добър приятел. Времето е проверка и ние сме я издържали. Времето прави нещата по-пълни, по-истински,  по-дълбоки, по-вълнуващи, по-смислени, по-... наши...
В началото ме впечатли /казвала съм ти го/ "ние" което ти казваше. "Ние ще помислим, ние ще направим, ние..." Може би затова много бързо почувствахме, че аз и ти се превърна в ние. Ние е когато не си сам. А никой от нас не обича да е сам. /Въпреки, че някои често повтаряха, че обичат да са сами./
Нашето НИЕ е прекрасно. Сигурна съм, че е истинско. То ме кара да се чувствам сигурна до теб. Мисля, че и у теб има подобно усещане. Всъщност, сигурна съм. :) 
За тези шест години разбрах какво е Любов. Сигурна съм, че и ти го разбра. Сигурно милион пъти ти казах Обичам те! И всеки път това е истината. Истината, която е в сърцето ми. Сърцето, което ти правиш да бие със страст и живот...
Да,... живот... С теб се чувствам истински жива. Този живот успявам да дам дори на дните си, когато не съм до теб. Благодаря!
Има много неща, за които да ти благодаря. Благодарила съм ти. Винаги от цялата си душа и сърце. И пак ще ти благодаря. За всеки миг с теб...
Благодаря ти, че ме караш да се чувствам обичана. И обичаща...
Нуждаем се от радост, от любов. За да можем да усещаме истински и пълно всеки миг днес.
Освен това, за тези шест години имахме възможност да посрещаме и бъдещето си, което се превръщаше в прекрасно настояще, а след това в минало, изпълнено с топли и усмихващи спомени.
За шест години имахме мечти. Някои се изпълниха. Дори и от ония, най-смелите. Имахме усмивки. Имаме усмивки. Имахме сълзи. /Някои май и повече. Ама какво да я правим?... ;)/  Но няма да забравим и другите сълзи... от щастие...
Щастие...Казват, че щастието се разбирало когато го загубим. Не искам да го губя. Знам, че и ти не искаш.
За шест години разбрахме какво  е щастие. Разбрахме го заедно. Щастието е споделеност. То е отдаденост. То е любов...
Да, всичко е любов...
Благодаря! За всичко!
И за любовта! 

Цвете ме усмихна... из дневниците на hexemexe...

.

днес...

Днес щастлива съм!
Денят ми споделен е с нежност. Споделен е с обич.
В такива дни, щастието на рамото ми каца. А аз го пазя. И искам да си го запазя... завинаги. Знам, че може. Вярвам го. Мечтая го. Повярвай го и ти, че е възможно.
Колкото и да е хубаво началото, неизвестното, очакването - след време е различно.Вариантите са два: отдалечаване или сближаване. Сближаването с времето по-силно става. Опознаването е в дълбочината на характерите. Опознаваш другия, а с това опознаваш и себе си. Откриваш, че другият е по-прекрасен, разбираш, че и ти си станал по-добър. В очите срещу тебе виждаш щастието, а после твоите искрят с любов. 
Щастлива съм!
И не само днес :)
Щастлива съм, че съдбата ни събра в ден далечен. Щастлива съм, че и до днес е с нас. И вярвам, че до нас ще е завинаги.
И знам... това е Любовта!

Албена подарява розички...

в събота вечер...

Съботната вечер е малко уморена, но изпълнена с удовлетворение и особено чувство. Чувство, че съм допусната по-дълбоко и по-близо до сърцето на любимия ми мъж.
Сърцето ми не лъже, не и сега, когато щастието е с мен, когато сме заедно.
И какво като са смели мечтите ми?... Това е тяхна най-истинска същност. Такива са, за да се сбъдват...
Съботата бе различна. С детайли случвали се, но цялостта е съвсем, съвсем различно и пълно усещане.
В събота вечер, въпреки очакването, че вече ще спя, съм тук под влияние на днешните емоции. Емоции - тихи, но много дълбоки и силни. Емоции, еволюирали и еволюиращи с времето. Емоции, не на повърхността, а там дълбоко в сърцето...
Ех, това сърце... така щастливо и благодарно... Благодарно е на съдбата, която... си знае работата ;)
Усмихвам се...

Пролетни усмивки и при Дани...

време за мен...

Пролетта започва ми безсънно.
Причина няма. Спокойно ми е.
Дори луната не е във фаза луда.
Събудих се по никое време. Разбрах, че Сънчо ме е изоставил и... станах.
Не скучая. Четох книга, музика си слушам и даже поработвам...
Тук е и среднощната ми муза, не веднъж била ми е компания в по-ранни времена. Тогава търсех причините за безсънните ми нощи. Сега не искам да ги търся. Нямам нужда от това.
Сега приемам тези часове като дар за мен, само мои си. И даже мислите ми не завършват с въпросителни. Мисля, че отдавна не съм била в такова равновесие. Особено е това равновесие. Някак пролетно и изпълнено с надежди.
Не, надеждите ми нямат си образи. Те са ми усещане. И така са най-красиви.
Като мечтите ми, които си мечтая. Мечтая ги красиви и топли. Мечтая ги цветни и нежни. Смели са и с невинност плаха. Моите мечти са си. Мечтите, които ще се сбъднат когато и каквито най-ми трябват...
Сега осъзнавам, че мечтите нямат срок за изпълнение. Те не знаят що е - мечта за утре или за другия месец... Мечтата родила се у мен в този миг може да се сбъдне и след час, а може и след пет години... Но не се съмнявам, че ще е в най-точния момент от живота ми...
Мечтите... мечти са, за да се сбъдват... за да ги сбъдвам...
Защото мечтите не са безучастно очакване. Сила са, която може и планини да мести...
Какво значи малки мечти? Големи мечти?
Мечтите са мечти без определение за големина. Те могат да бъдат всичко друго, но не и малки или големи.
Мечтите трябва да са тайни. Тайна на сърцето и душата. До тях не бива да достига поглед чужд. Само и единствено с едно изключение. Когато са мечти за двама...
Мечти за двама... Звучи красиво... Тогава е задължително мечтите да се споделят. Тогава силата не двойна става, а с много пъти по-голяма. Защото в мечтите за двама има вълшебство. Нарича се Любов...
Щастлива съм, че споделям мечтите си за двама... С много любов...
Знам, мечтите сбъдват се, когато в тях се вярва... Вярвам... И обичам... И мечтая... за двама...
А безсънното време... Дар е за мене... само мое си време...

.