Показват се публикациите с етикет благодарност. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет благодарност. Показване на всички публикации

петък, 6 ноември 2015 г.

щастие

Безценно е когато усещаш, че някой мисли за теб, притеснява се за теб, грижи се за теб!
Това е отговора на всичките съмнения, появили се някога, без причина дори. 
Освен усмивка, друго няма в мен. Слънчево ми е. Топло ми е.
Прегръдка, в специалните ни пет минутки, е енергия и топлина за следващите ми дни.
Благодарност и любов преливат в мен...
Щастлива съм!

понеделник, 18 май 2015 г.

защото е хубаво

Шест години... 
И много, и малко...
За шест години имахме много и различни моменти. Научихме много един за друг, научихме много за себе си.
Незабравимите ни моменти се увеличават с всеки изминал ден. И ни стават все по-ценни.
Нещо, което започна неочаквано, непланирано, необещаващо кой знае какво бъдеще, се оказа, че вече шест години за нас е нещо прекрасно. То е прекрасна реалност, усмихнато минало и бъдеще изтъкано от надежди.
Началото бе изключително вълнуващо от новото, от забравените желания, които с теб съживихме.
Едно бързоразвиващо се начало, което би довело до бърз край. Вероятно такъв край не би учудил никой. Но...
Но нещо се случи... Нещо прекрасно... Усещанията, вълненията се усилваха с всяка наша среща. Допирните ни точки ставаха все повече. Желанието да правим повече неща заедно задълбочи опознаването на другия. А познаването пък води до желание за повече общи моменти.
Вече шест години ние вървим по нашия си път. Той стана наш с времето. Времето понякога е лош помощник, но за нас е добър приятел. Времето е проверка и ние сме я издържали. Времето прави нещата по-пълни, по-истински,  по-дълбоки, по-вълнуващи, по-смислени, по-... наши...
В началото ме впечатли /казвала съм ти го/ "ние" което ти казваше. "Ние ще помислим, ние ще направим, ние..." Може би затова много бързо почувствахме, че аз и ти се превърна в ние. Ние е когато не си сам. А никой от нас не обича да е сам. /Въпреки, че някои често повтаряха, че обичат да са сами./
Нашето НИЕ е прекрасно. Сигурна съм, че е истинско. То ме кара да се чувствам сигурна до теб. Мисля, че и у теб има подобно усещане. Всъщност, сигурна съм. :) 
За тези шест години разбрах какво е Любов. Сигурна съм, че и ти го разбра. Сигурно милион пъти ти казах Обичам те! И всеки път това е истината. Истината, която е в сърцето ми. Сърцето, което ти правиш да бие със страст и живот...
Да,... живот... С теб се чувствам истински жива. Този живот успявам да дам дори на дните си, когато не съм до теб. Благодаря!
Има много неща, за които да ти благодаря. Благодарила съм ти. Винаги от цялата си душа и сърце. И пак ще ти благодаря. За всеки миг с теб...
Благодаря ти, че ме караш да се чувствам обичана. И обичаща...
Нуждаем се от радост, от любов. За да можем да усещаме истински и пълно всеки миг днес.
Освен това, за тези шест години имахме възможност да посрещаме и бъдещето си, което се превръщаше в прекрасно настояще, а след това в минало, изпълнено с топли и усмихващи спомени.
За шест години имахме мечти. Някои се изпълниха. Дори и от ония, най-смелите. Имахме усмивки. Имаме усмивки. Имахме сълзи. /Някои май и повече. Ама какво да я правим?... ;)/  Но няма да забравим и другите сълзи... от щастие...
Щастие...Казват, че щастието се разбирало когато го загубим. Не искам да го губя. Знам, че и ти не искаш.
За шест години разбрахме какво  е щастие. Разбрахме го заедно. Щастието е споделеност. То е отдаденост. То е любов...
Да, всичко е любов...
Благодаря! За всичко!
И за любовта! 



.

четвъртък, 19 юни 2014 г.

не знам...

Сама не знам защо те питам. Защо все тоз' въпрос върти се в мен.
Знам, че по-важното е отговорът, който чувствам, а не този, който все го премълчаваш.
Знаеш, че усещам много. Изненадваш се, когато кажа ти, че нещо съм разбрала и без думи. И казваш ми, че вярно е. Защо тогава, на този въпрос искам потвърждение от думи?
Знаеш, че думите напразно аз не казвам. Знам, че по-пестеливият на думи ти си. Но знам, че винаги премерваш точните слова. Според критерия, който имаш в тебе изграден. И който мислиш, че е с безкрайна трайност. Понякога искам да забравиш поне за миг за правилата, които през годините са закостеняли в теб. Знам, че имаш ти какво да кажеш. Знам... Защото всичко теб говори. Само устните мълчаливо се усмихват. Очите ти блестят и с блясъка ми казват повече от хилядите думи. Ръцете ти ме галят и разказват всичко, което сърцето ти говори тихо. Но разумът ти като страж стои и на устните усмивка само позволява. Но знаеш ли пък усмивката ти как разказва? И тайните ти на сърцето тя показва...
Не спирай да ми се усмихваш! Не скривай блесналия поглед. Ръцете с нежност ти разхождай по тялото ми за тебе зажадняло...
А аз ще се опитам да не питам и не търся отговори с думи от букви подредени...

А днес ти благодаря за прекрасния ни ден! Чувствам се обичана... и без думи...
И много те обичам!
Много...

петък, 11 април 2014 г.

усещане...

Когато си загубил посоката в своите мисли...
Когато физическа болка замъглява ума...
Когато не знаеш от какво боли повече...
Когато в безнадеждност звъниш на този, когото безумно обичаш... защото тези, които уж до теб са, не забелязват, че от болка изгаряш...
Когато звъниш и не очакваш нищо... просто звъниш... освободен от очаквания ти чуваш - как си, защо ме измъчи с мълчание?...
Тогава разбираш, че болка и самосъжаление са отключили вратата за гадния ти егоизъм... изпитваш вина, че притеснил си човека любим... Но разбираш и...
Да... ти усещаш любовта... Усещаш без думи, че обичан си също... И е време да спреш с въпросите тъпи...
Разбиране... Усещане... Кое ли е по-вярното тук?  Разбирането за усещане... или усещането за разбиране... или...
Как се разбира любов?
Как се усеща любов?
Всъщност, най-ценното тук е Любовта... 
Любовта е... 
И ще бъде...


събота, 11 май 2013 г.

любов...

Любовта е... всичко!
Всичко е любов!
Най-прекрасни четири влюбени години съдбата подари ни!
И в дар ни дава ден за нас... да го използваме...
С теб е празник всеки миг, когато споделен е!
Днес ще споделим целия си ден...
На съдбата щедра нека да благодарим...

Обичам си те!








вторник, 5 юни 2012 г.

хубаво е...

,
Хубаво е...
Има дни такива...
Вълнуващи, усмихнати...
С обич споделени и със сълзи малко оцветени...
Дни на нежност и на страст неустоима...
Дни, в които щастието с шепи си греба...
И отказите не приемам, много ме болят...
В края на деня...
Щастлива съм...
Да извикам искам силно, толкоз силно, че и на Луната да ме чуят...  
Щастлива съм...
Причината една е... ЛЮБОВТА...
Хубаво е...

събота, 17 март 2012 г.

за блога, блоговете, блогърите...

,
От скоро благодарност в мен иска да бъде изразена...
Vira стих ми посвети в недалечен ден. Все още се вълнувам и не зная как да й благодаря. За мен е жест безценен... Благодаря ти Vira, от сърце!
По този повод често се замислям за смисъла на блоговете, за блогърите /не ми е тази дума по мяра, но май за друга се не сещам/.
Смисълът за мен е ясен. Всеки блог е място уникално, като своя собственик. Всеки блогър е творец.
За себе си знам, че блоговете ми дават много информация, много настроения, пораждат размисли, /а пък мен на тия ми години все към размисли влече ме ;)/. Приятно ми е да се разхождам и да гостувам на места, станали ми вече и любими. Вълнуващо е и откриването на нови кътчета споделени настроения.
Разхождайки се имам възможност да се докосна до световете на други, да видя друг поглед на нещата, да усетя настроения различни, да се насладя на споделена красота във всичките й изражения.
Когато добих смелост и аз да споделя своето местенце осъзнах /май по-късно дойде осъзнаването, а в началото бе вълнението от новото начинание/, че имам нужда от тези предизвикателства към ума. За мен се оказа и начин да се опозная по-добре. Всъщност, процесът продължава ;)
Вълнуващо е да знаеш, че някой ти идва на гости, разхожда се при теб, споделя твоя свят. /Може би не всеки ще си го признае./ Вълнуващо е да опознаваш другия чрез сътвореното от него. Всеки от нас вгражда частица от себе си в споделеното настроение. Понякога ми се случва да чета нещо и да осъзнавам, че това са и мои мисли. Друг път настроенията, до които се докосвам ме усмихват и изпаряват тъгата ми. Случва се споделена болка да ме замисли, може да бъде и урок... Има много места където мъдрост е споделена по необичаен начин. Другаде, просто се разтоварвам...
Вълнуващ и уникален е светът на блоговете и техните създатели.
И цяр е при безсънни нощи ;)
Сега, в малко ранен и не съвсем обичаен час за мен, да пожелая хубав ден!
Добро утро!

понеделник, 18 януари 2010 г.

усмивката

Видях това при Melisa и в Позитивното-храна за душата.
После ми показаха, че се е получила своеобразна верижна реакция от "зараза" от усмивки.
Чудесен подарък за един понеделник.
Продължавам инициативата, като я предавам на всички приятели

и цитирам дословно поста на Мелиса от невероятно свежия блог Позитивното - храна за душата:
"Смехът е заразителен, "прихващаш" го като грипа. Когато срещна някой, който ми се усмихва, тутакси предавам усмивката по-нататък. Хиля си се открито и видя ли насреща, че хората ми се усмихват, вече знам, че съм забелязан. Така една едничка усмивка може да обиколи света и всеки да си вземе от нея като от несметно съкровище. Ако и ти сега се усмихваш, накарай и другите да го почувстват. Започни епидемия и "зарази" целия свят. Вземи тази усмивка и я изпрати на един приятел. "Един" ли казах?! Всеки има нужда от усмивка!!!"

Усмивка за вас, скъпи приятели!
Усмихнете се и вие!
Изпратете я на приятел...
на много приятели!