"Носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха."
И без да се замислям дълбоко мога да си поставя диагнозата...
Напоследък все по-често се връщам в спомените си за хора, време и места безвъзвратно отминали. Не страдам от излишен идеализъм, По-скоро съм реалист. Понякога повече отколкото, вероятно ми е здравословно. Не съм изтъкана от консерватизъм. Приемам и търся новото, различното.
Цвете съм. И имам корени. Без тях съм немислима, несъществуваща... Един лист отронен и отвеян от вятър в десетата земя след девет...
Искам си корените. И трябва да се грижа за тях. За да са силни за другите след мен.
Връщайки се назад, знам, че не мога и не трябва да променям нищо. Трябва да помня и да предам наученото в утрешния ден. Спомените могат и трябва да бъдат уроци. Не искам да съдя миналото си. То е такова, каквото ние сме го направили при онези условия, с опита и знанията, които сме имали тогава. Днес при нови условия, с още знания и опит, със спомени трябва да градя днешния ден, който утре ще бъде спомен. Градежът трябва да бъде здрав, за да оцелее през бурите на времето. Да запази здравите основи, върху които утре да мога да стъпя и аз и тези след мен.
Тези след мен... Вярвам, че съм им предала и предавам необходимото им, за да пазят полученото наследство и върху него да градят своето утре...
Ей такива мисли ме владеят в последно време...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар