Да погледна искам в бъдещето си. Една завеса леко да открехна ако може.
Но днес това е невъзможно. От решенията ми днес, от днешните дела ще зависи какво ще ме очаква утре. Но днес въпроси има много застанали пред мен. И всичките си имат отговори няколко. И всеки отговор е верен... Ами сега?...
Сега...
Мостове няма да горя. Ще стъпя здраво на земята. Ще бъда най-добра. Ще продължа на полет да се уча...
На слънцето ще се усмихна. С чичопей ще си попея. Тревички нежно ще погаля. Ще поема аромата на земята. И ще вярвам в съдбата си щастлива. Ще вярвам, че отговорите ще ме намерят когато за тях ще съм готова.
Денят навън е хубав. Нищо, че слънцето срамежливо се е скрило зад облачната пелена. Аз знам къде е и точно там ще отиде моята усмивка.
И денят в мен ще бъде хубав. Защото тъй го искам. Защото ще го подредя такъв.
Въпроси няма да задавам. Те ще ме намерят...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар