защото...

Вчера в спомени се върнах във времето назад...
Споделях за отминалото и усмихвах се.
Усмивка имах само и никаква носталгия.
Защото то е минало, а аз имам настоящето.
И осъзнаване, че времето безумно е във своя бяг напред.
Не мога да го спра... не е по силите човешки.
Но мога друго. Мога да изпълня го с живот.
Жив живот...
По-жива никога не съм била...
И по-щастлива също...
Защото обичам... тъй както никога до сега.
Защото се чувствам обичана... както никога го сега.
Чувствам се обичана...
И дори не питам вече - истина ли е.
Защото чувствата по-силни са от всякакви въпроси.
Защото чувствата по-силни са от всякакви трябва и възможно ли е...
Защото е възможно... щом има чувствата...
Защото... обичам...

При Албена се разходих...

.