И мислите са ми среднощни...
Самотни и несподелени...
Тъмнината и тъга привлича...
Знам, сама създавам си тъгата. С мислите среднощни и безсънни...
Безсънно ми е.
Сетивата ми приемат днес избирателно света. Избрали са да вярват на невидяно и нечуто.
Защо не мога да приемам и оценявам света само чрез чувството си шесто?
В погледа ти виждам блясък тъй омаен... Устните не смеят да изрекат думите, които очите ти крещят... Погледът ти ми говори за любов...
Избирам... На очите ти ще вярвам вече.
И на ръцете ти... Ръцете, които ме привличат в прегръдка нежна, всеотдайна.
Ще вярвам на устните ти... Устните, които не изричат думи, а устните, които ме целуват със страст изпиващо-обсебваща.
Избирам... Ще вярвам на сърцето си. Сърцето ми обича теб...
Избирам... дори и ден да имам само, или само час - за теб е обичта ми! Цялата...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар