През прозореца нахлува бяло и студено.
Дори и през затворения прозорец...
Декемврийски дни, в които липсата на слънчева усмивка е и физическа болка.
Не е студ, защото тялото е облечено с дрехи достатъчни, че и с повече от необходимото.
Болката е обсебила цялата ми същност, заключила е усмивката ми с девет ключа зад паяжините от страх, изплетени от мисли в утро бяло и студено...
Декемврийските мъгли, лепкави от самота, загубили посока и надежди разпилели...
Мислите ми... замръзнали сълзи в белотата на утрото бяло и студено...
Декемврийско утро...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар