В края на отиващата си година, в началото на новата...
Все по-често срещам равносметки за отминалите дни и месеци.
Странното е, че тази година не ми се правят равносметки. Не искам да сравнявам и обобщавам. Не ми се поглежда назад. И не защото е нещо лошо или нещо, което искам да забравя. Не!
Усещам се как все по-често гледам напред. Но не с някаква определена конкретика. По-скоро е с поглед на мечта.
Мечта... Мечти... Красиви са. И топли...
Не съм в небесата, стъпила съм на земята. Но това не означава, че не мога да мечтая. А мечтите затова са, за да се сбъдват.
В дните ми реални, има не една и две сбъднати мечти. Може би и затова все по-смели стават ми мечтите. И желанията ми, неограничени те са...
Свободата да мечтая е така прекрасно чувство... Мечтите ми криле си имат. И все по-силни стават тези криле. По-високо ме понасят и полетът е тъй прекрасен...
Тогава странно ли е, че щом мечтите ми по-смели са, сякаш по-лесно сбъдват се...
Затова мечтая смело и без ограниченията на кога и как, защо, какво... Лесно е. Като мечта, която утре ще се сбъдне...
Утре... Утре е пред мен... пред нас...
Нека си мечтаем... С мечти красиви... топли... влюбени...
Мечтите най-прекрасни са за двама... и от двама... Крилете на тези мечти наричат се любов... И сила няма, която да попречи.
По-сбъдната мечта от любовта едва ли има...
Сърцето ми... Любов е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар