жива ли съм...

Днес прочетох един пост със заглавие "Спокоен и тих живот с узрял мъж"...

Замислих се... Омъжих се преди 20 години. Вероятно с трепета и мечтите, че това е моят живот, който ще изграждам с Него. Да, градих... градихме... не би трябвало да се оплаквам. Имаме чудесни деца, съпругът ми е добър, не пие, не пуши, не ми е дал повод да мисля, че ми изневерява. На тези години, около четиридесет, би трябвало да сме узряли, улегнали... А може би и да сме. Рутината и навика са се настанили удобно у дома. В моя дом, в който преди 20 години си се заричах, че няма да ги допусна. Бях уверена, че ще мога да се справя с тяхното натрапчиво желание да се настанят у нас. Опитах се, не съм стояла като наблюдател. Смятах, че всяка жена си има свой арсенал от тайни и способности, с които да ги прогони далече. Усещах кога започваха да се появяват все по-често край нас. Изваждах и включвах в действие "моят" арсенал. Побеждавах... Бях доволна от победите и заредена с плам да продължавам напред. Днес така... утре така... изминаха двадесетина години. И един ден... се събудих. Осъзнах, че аз съм тази, която прави, която дава... Не, не ми тежи да обичам близките си, да правя хубави неща за тях, да се чувстват те добре. Усетих, че искам и аз да получа поне мъничко. Егоизъм ли е? Поиска ми се пак да се почувствам обичана и желана, поглезена. Но от кого? Той вече бе свикнал да получава, бе свикнал друг да мисли за всичко, бе се предал в лапите на мързела и навика... за кой ли път се опитах да го събудя...
Даааа... спокоен и тих живот с узрял мъж... Спокоен и тих, сигурно. Да не кажа безличен и скучен. Но узрял... кой е признака за узрял мъж? Мързелът? Или цупенето, когато аз, събудила се и искаща да бъда жива, направя нещо полезно и хубаво за себе си? А аз искам да бъда жива, да живея живота, който имам като дар на тази земя.
Искам когато се събудя сутрин да благодаря за чудото на новия ден, да се усмихна на слънцето, да усетя трепета в сърцето, който ще ме кара да се усмихвам през целия ден, да виждам и да се радвам на дребните неща, които живота ми поднася. Само по този начин бих могла да се усмихвам и да дарявам топлина и обич на най-близките си същества. Но искам и аз топлина... за да се чувствам жива!
За да бъда жива!