... размисли...

Ще започна от далече...

Преди няколко месеца се обаждах на приятел по телефона. Говорихме си дълго, почти всеки ден. Да, случваше се да не може да говори той или аз нямах възможност. Но на другия ден със сигурност се чувахме. От седем вечери в седмицата, поне три или четири си пишехме в нета, обсъждахме всякакви теми, слушахме музика... Беше хубаво...
Един ден се случи така както и друг път се е случвало. Аз позвъних, той не отговори, след час ми позвъни. Каза ми, че когато види, че някой го е търсил, а той държи на този човек, винаги намира начин да се обади. Почувствах се поласкана. Не веднъж ми е казвал, че държи на приятелството ни. Аз също!
В последно време все по-често се случва да звъня и да няма отговор. След това никой не ми звъни... Не, не исках да мисля, че нещо се е променило. Когато все пак се засичахме в нетпространството винаги имаше логично обяснение... колеги, работа, приятели... И аз му вярвах. Вярвам му и сега. И все пак защо са тъжни мислите ми... Миналата седмица бях с нов ник в чата, представих му се. Никът ми много го впечатли. Тази вечер пак влязох и го поздравих. Очаквах, че ще се сети за ника. Бях сигурна. Но той се направи, че не се познаваме... може и да е по-добре така... Може би това иска. Пожелах му лека нощ и се оттеглих.
В един разговор неотдавна ми сподели, че когато има една жена, после може и да я презре. Може да мине и месеци преди пак да я пожелае... Тогава си помислих, че аз не може да бъда в такава ситуация, защото сме само приятели. После "уточни", че на мъжете, често им омръзвали жените... не го попитах и за приятелствата ли се отнася... Но явно...
Сега от два часа тъпея тук. Не знам какво да мисля. За кой ли път се заричам пред себе си, че няма да го търся. Време е да устоя!
А ето и една "случайност". Току що ми изпратиха нещо:
"Когато двама души гледат навън от един и същи прозорец, единият може да вижда калта и локвите по улицата, а другият – блясъкът на звездите в небето.
Всеки сам прави своя избор!"
Мисля, че избирах да виждам звезди и блясък... Дали не е време да видя и другото?
Искам преди да се отправя към леглото да намеря нещо позитивно, с което да заспя.
Казах позитивно и се сетих за нещо много позитивно и красиво!

"Когато се почувстваш
самотен и тъжен...

И си мислиш, че
Теб никой не те обича...

...просто погледни
в правилната посока! "

Хайде, утрото е по-мъдро от вечерта, казал го е някой умен човек. По-добре да го послушам.
:):):)