писмо до ...

Здравей!
За втори път ти изпращам от изпълненията на Нона Йотова, които имам.
Не знам дали ти допадат. Не знам дали ще ти е интересно, това, което мисля да ти разкажа. Ако не е, просто погледни накрая за поздрава ми към теб. ;)

Този диск го имам може би около година и още тогава си го качих на компютъра. Прослушах го и ...това беше. От 3-4 дена слушам само него. Опитах да пусна и друго... не става... пак се връщам.
Когато бях студентка, видях по телевизията едно момиче с дълга черна коса, с китара и една "авторска" песен. След години я видях руса... малко се изненадах... беше различна...
Момичето излъчваше нежност... невинност... А това бе жена... нежна... женствена... страстна... задоволена... неспокойна... сигурна... търсеща... ЖЕНА! Бях ... изумена от излъчването...
Сега слушам ... и мисля... и усещам ...
Преди няколко дена си купих една книга от книжарница "Пингвините" на Галя Маджарова "Отново амазонки". Не е роман, по-скоро са исторически изследвания, предания... Не съм я прочела, но аз никога не чета книга от първа до последна страница в реда, в който са предложени. ;) Вече прочетох края. Искам да ти препиша нещо:
"... Тази книга е един жест на признателност към Жреците на Светлината - Амазонките, независимо как ще ги назовем - богини, самодиви, юди, музи, амасин, амазонки...
... Ще ми се от прочетеното да сте усетили Помощта, Силата и Любовта на амазонките. Да сте ги открили и вътре в сърцето си и да намерите Пътя към Светлината и Свободата на вашите души!
Пожелавам:
На вас, Жени, да събудите вътрешната си амазонка, да приложите нейната мъдрост в живота си и да усетите радостта, удоволствието да сте Жени-Жрици!
На вас, Мъже, да срещнете и познаете своята Амазонка, която ще направи живота ви по-пълноценен, по-красив и щастлив..."

Ще дочета тази книга. Но вече... знам...
Ти си ми споделял как се чувстваш, когато се пренасяш, чрез филм, книга, музика, разговор във времето на Рим. Струва ми се, че усещах невероятно силното ти вълнение от това... Не знам дали тогава успях напълно да усетя твоето усещане, но сега мисля, че мога...
Аз ... се страхувам да прочета тази книга. От прочетеното до тук, не, не мога да го разкажа, аз го ... усещам... сякаш това го знам, като че ли се пробуждат спомени, сякаш се събуждам от сън... Нали знаеш онзи миг ... между съня и деня... като магия е... неописуемо е...
... така се чувствам...
И сега слушайки музиката си мисля, че Нона е Амазонка... дошла да ми покаже ...
Докато слушам е много силно усещането ми на Жена... усещам любов, сила, вяра, мъдрост, търпение /май това е нещото, което най-много ми липсва, и ако имам урок за усвояване в този живот, то той се нарича "търпение"/, воля, желание, енергия ... толкова неописуеми усещания, които сякаш ме правят по-жена...
Случайностите "случайност" ли са?
Защо аз сред десетките папки с музика на компютъра посегнах към тази...?
Защо влизайки в книжарницата си казах, че няма да купувам книги и ... се обърнах и посегнах към тази книга...?
Май се поувлякох. :)
Благодаря ти, че стигна до тук. Мисля, че ме разбираш. Благодаря, че го споделих с теб!
Всъщност, по-горе, когато ти казах, че ще ти разкажа, не знаех какво ще стане. А сега не знам какво съм ти написала. :) Това, което направих е, че се оставих на музиката и мислите си... и просто ги следвах...

От сърце ти желая УСПЕХА, от който имаш нужда! Нека този успех е повече от колкото си предполагал, че може да бъде! Ще бъде! Силата Е в теб!
Поздрави от сърце!
Много усмивки!