понеделник, 14 юни 2010 г.

понеделнишко...

Не, няма дъжд.
Жега е, дори.
Това е сълзата ми... в душата... невидима е за другите...
... неделя - не е ден за срещи.. ок, приех...
... понеделник - не съм във форма... трябва ли да приема и това...
Е, не мога да разбера... въпроси, въпроси... и все без отговор си остават...
Започнах деня с надежда... попарена е вече...
Сега си събирам ината... а знам, че с него нищо добро не става...
Искам да намеря пак търпението си... къде ли се е запиляло...
Искам да намеря добротата и радостта в мен...
Искам да се намеря...
... ... ...

4 коментара:

  1. Въпросите без отговор-като въжен мост, по който вървиш към другия и се люлее мостът и не можеш да стигнеш, а толкова искаш...
    Ти СИ добра и светла, няма начин да не откриеш всичко, което търсиш...Мир в душата ти пожелавам...

    ОтговорИзтриване
  2. "Дъъъъжжжд, дъжд нямаааа да валииии...
    Не ти се вярва, за капчица в сърцето те боли..."
    Или поне толкова помня от тази древна песен.

    А като няма дъжд, ще си напълним вана, ако няма вана, ще се заврем под душа, ако няма и там вода, ще се полеем с едно шише минерална, а защо не магарешко мляко /добре де, то и магарици няма, ъммм...поне за млякото :))/, ако ли не, ще сънуваме че го има, ще го предизвикваме да се намери!

    Смелост, не унивай /слабост за кратко, да, може, помага:)/, всичко хубаво тепърва ти предстои!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти, Лара!
    Благодаря и на теб, Дива Самодива!
    Благодаря ви!

    ОтговорИзтриване