![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhluUpn8lzU5fgdQzYuhUkcjBnmDiB-Q6WtkX_gAiCS5H3BclMUQiAgq8Zg3Yv6D4Y-4D_p_L0ZYZZ1VVB3Fe-jf9-uDvja1TZypAeR33LeFhkUHOrVVTesNNVXja2oW0yX15DPP3lfS8ew/s400/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89+%D0%B8+%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D0%BD.jpg)
Когато за пръв път го прочетох останах без дъх. Сякаш някой четеше в душата ми...
Той беше Огън... запали безпощадно сърцето й. А може би го стори несъзнателно?!
Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена, и бледа... отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
...Караше я да се чувства значима, пълноценна и отново жива...
...Единственото, за което щеше да съжалява беше, че тогава щеше да изчезне и Той! Щеше да го загуби и Него - Огънят, който й показа какво е Животът...
Сега ми е такова... някак си... тъжно...
Но огънят си заслужава! Заслужава си...
Как искам, още много дълго да ме гори... за да живея..
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар