понеделник, 14 юни 2010 г.

среднощни неделни настроения

Свещ и Огън - приказка за любовта

Когато за пръв път го прочетох останах без дъх. Сякаш някой четеше в душата ми...

Той беше Огън... запали безпощадно сърцето й. А може би го стори несъзнателно?!
Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена, и бледа... отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
...Караше я да се чувства значима, пълноценна и отново жива...
...
Единственото, за което щеше да съжалява беше, че тогава щеше да изчезне и Той! Щеше да го загуби и Него - Огънят, който й показа какво е Животът...


Сега ми е такова... някак си... тъжно...
Но огънят си заслужава! Заслужава си...
Как искам, още много дълго да ме гори... за да живея..
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар