безсъние...

Умората от деня натежава клепачите. В опит да ги задържа отоврени усещам болка и особено чувство на полепване... Предавам се. Прегръщам възглавницата... май все това правя... и бързо съм заспала... След час и половина се събуждам... Не, няма сънища кошмарни, нито ококорена луна пулнолунна... Има... не искам да мисля за това... Трябва да поспя, че на сутринта искам да свърша много работа. Искам още няколко дена да върша много работа... за да не мисля... Погрешно съм разбрала, а и никой не ми каза, че греша... Мислех, че очакването свършва вчера... а то продължава... Въртя се в леглото, чаршафите ако можеха щяха да проплачат... Ставам... чаша студена вода... разходка до терасата... разхладила се е нощта... и нов опит да извикам Сънчо... Безуспешен... Компютърът предложи занимание... не бях чела отдавна тук... Мислите се притъпиха, сякаш не бодяха с острото си жило... В опит да прегърна Сънчо, бях отблъсквана от него... до просветляване навън... И след още час и половина... пак съм тук... Не, не съм се наспала... Навън е светло, но мислите ми са тъмни... Искам да ги спра, но много ми бодат... в очите със сълзите си... Търся разума, той разбира, приема, но онова там... в гърдите дето трепка... защо е тъй непокорно, защо боли го... Спри се... спри се... не полудявай... Още ден... още два... или три... а каже ли и пет ще чакаш още... научи се на търпение! Иди измий очи и се стегни! Раздвижи се! И очаквай, скоро ще е... но, моля те, не брой ги часовете... Мисли си пак, мечтай си, вярвай в него и си го обичай... /това можеше и да не ти го казвам, ти друго не правиш.../ Скоро ще е... .