опити за мислене...

Днес се опитвам да си мисля... разни работи. Опитвам... в тая жега дори и мисленето се оказва трудно. Денят започна с разсейването на нощната прохлада. До обедно време, все още можеше да се свърши нещо, а после... единственото ми желание е да си легна в хладните чаршафи и да почета. Бързо ме прегърна Сънчо. Когато се освободих от прегръдките му, навън все още не бе за хора... Потъркалях се в леглото, де в прегръдка с лаптопа, де с книга, а и просто ей така... гледайки тавана... в опити за мозъчна дейност... Е, опитите може би не бяха толкова задълбочени, но затова пък разнообразие не липсваше. По едно време се изненадах от многото си интереси. Опитах да преброя книгите, които на шкафчето до леглото... безуспешно ;) Понякога /и днес също/ се питам - за какво ли ми е всичкото това. Добре, чета и знам, но дали успявам в необходимия ми момент да си спомня и приложа нещо от прочетеното. А всичката тази информация... дали изобщо някой ден ще ми потрябва... Хайде да не задълбочавам... навън е още топло и едва-едва нощта се опитва да се охлади... Искам да се усмихна... и го правя... защото винаги има поне една роза някъде в моя ден, като тази на снимката, която с красотата си да ме подкупи и да ме усмихне... .