среднощно...

. Легнах си късно... Събудих се... сред нощ... с много мисли... Мисли... едни такива заплетени, очакващи, страхливи, усмихнати, сънени, бодри... мои си мисли... Сънят остана далече, а имах нужда от него... имах... и още имам нужда да поспя... Но... Мислите... как искам понякога да ги спра... да им кажа: мисли мои, вие сте до тук, сега ще си почина от вас... и ще се гмурна в спокойствието на безмисленето... Или... може и да си взема някои... за компания... от онези усмихнатите и леките, които ми даряват полет... ;) пък съм и капризна, нали? А сега... в опит да разплета кълбото на среднощни мисли... Дали заради тъмнината или нещо друго... кълбото се заплита повече... мислите се късат, а за да ги продължа ги връзвам с възелче... и второ... трето... В плетката на мислите се появяват грапавините от възлите... и започват да ми глождят... глождят с един особен горчив вкус... Опитвам да измия горчивината... опитвам да поспя... ... ... Алармата е жестока... та аз току-що притворих очи и се гушнах в света на Сънчо... Няма как... денят започна... днес по-рано... Много рядко пия кафе сама. А и кафе рядко пия... Но сега си направих... Усещам горчивия му вкус, без захар е... Но усещам и топлината, която разлива в тялото ми... и ме събужда... Вече будна... търся усмивката си... искам си я... трябва ми... тя е част от същността ми... Търся си и търпението... поне в доза до обяд... после се надявам да не ми трябва... Намирам си очакването... неразделни са с надеждата... Я, да си ги прегърна... А после ще прегръщам... теб... .