неделя, 24 март 2013 г.

неделя...




Неделя...
Мрачна...
Сива...
Някак мързелива...
Замислена...
И тъжна...
С поглед навътре...
Сама...
И студена...
Търсеща лъч топлина...
Неделя една...
Пропиляна...
Загубена...
За Любовта...
Чакаща...
Любовта...



четвъртък, 21 март 2013 г.

време за мен...

Пролетта започва ми безсънно.
Причина няма. Спокойно ми е.
Дори луната не е във фаза луда.
Събудих се по никое време. Разбрах, че Сънчо ме е изоставил и... станах.
Не скучая. Четох книга, музика си слушам и даже поработвам...
Тук е и среднощната ми муза, не веднъж била ми е компания в по-ранни времена. Тогава търсех причините за безсънните ми нощи. Сега не искам да ги търся. Нямам нужда от това.
Сега приемам тези часове като дар за мен, само мои си. И даже мислите ми не завършват с въпросителни. Мисля, че отдавна не съм била в такова равновесие. Особено е това равновесие. Някак пролетно и изпълнено с надежди.
Не, надеждите ми нямат си образи. Те са ми усещане. И така са най-красиви.
Като мечтите ми, които си мечтая. Мечтая ги красиви и топли. Мечтая ги цветни и нежни. Смели са и с невинност плаха. Моите мечти са си. Мечтите, които ще се сбъднат когато и каквито най-ми трябват...
Сега осъзнавам, че мечтите нямат срок за изпълнение. Те не знаят що е - мечта за утре или за другия месец... Мечтата родила се у мен в този миг може да се сбъдне и след час, а може и след пет години... Но не се съмнявам, че ще е в най-точния момент от живота ми...
Мечтите... мечти са, за да се сбъдват... за да ги сбъдвам...
Защото мечтите не са безучастно очакване. Сила са, която може и планини да мести...
Какво значи малки мечти? Големи мечти?
Мечтите са мечти без определение за големина. Те могат да бъдат всичко друго, но не и малки или големи.
Мечтите трябва да са тайни. Тайна на сърцето и душата. До тях не бива да достига поглед чужд. Само и единствено с едно изключение. Когато са мечти за двама...
Мечти за двама... Звучи красиво... Тогава е задължително мечтите да се споделят. Тогава силата не двойна става, а с много пъти по-голяма. Защото в мечтите за двама има вълшебство. Нарича се Любов...
Щастлива съм, че споделям мечтите си за двама... С много любов...
Знам, мечтите сбъдват се, когато в тях се вярва... Вярвам... И обичам... И мечтая... за двама...
А безсънното време... Дар е за мене... само мое си време...

.

сряда, 20 март 2013 г.

пролет е...

Пролет е...
Пролетен прекрасен ден е.
Като за Първа пролет...
Обичам слънцето да си играе закачливо с погледа ми замечтан.
Пролетта сезон е за мечтите смели.
Сезон е на цветни феерии, които радост за душата са.
Да не забравя и за уханията омайни, които даже сладост внасят в дните растящи.
Слънцето е ранобудно и лесно се преборвам със сутрешното си желание за още пет минутки под завивките измамно топли. Мързелива е тази топлина... А пролетта Живот е и ежедневието от забързаност тъче се...
Пролетно ми е...
И много усмихнато...
С надежди цветни се надбягвам и на слънчевия лъч душата си отдавам...
Защото пролет е навън, а тя... е със същност палава и непредвидима...
Пролет...
И любов...

вторник, 19 март 2013 г.

баланс...

Какво е баланс?
Онова крехко състояние, което търсим и се стремим да задържим по-дълго.
Защо постигането на баланс е толкова трудно и още по-трудно е неговото задържане... за още миг поне?...
Така е... Както и да го погледна, както и да го помисля, колкото и гледни точки да сменя и посоки да променя...
Балансът все по-често е утопия... Но не спирам да го търся и няма да спра...
Защото балансът, постигнат дори един единствен път, не се забравя. И има една неустоима привличаща сила... И събужда неподозирани вътрешни сили и желания.
Баланс в денят е тъй прекрасно изживяване, което успокоява и най-търсещия дух. Не води до заспалост, а до осъзнато спокойствие, което стимулира всички сетива да изгряват любов...
Пътят към баланса къде е?
Там... където вътрешният глас, влюбен в живота, ме води...

вторник, 12 март 2013 г.

пъстро ми е...

Пролетта нахлува през прозореца отворен.
Неустоимо ме привлича и примамва.
Слънцето играе си с погледа ми зажаднял за светлина.
А птичките... ах, песните им пролетни магия са...
Усмивките си не броя на срещата си утринна със слънцето и пролетта.
С очаквани и неочаквани дела ще е денят ми.
Ще има и приятни и не толкова приятни срещи и ситуации.
Ще искам повече от нещо, а друго ще получа.
Обаче едно ще мога.  Усмивките ще си запазя за деня напред.
Пролетта събужда настроенията... Не, не събужда. Тя просто отхвърля зимната сивота и ето ги, настроенията, които са ми същност. Топли, цветни и усмихнати... Това съм аз...
Пъстра пролет днес съм...
снимката намерих във ФБ...

неделя, 3 март 2013 г.

болката...

Понякога има дни, които искам да оставя там далече назад в миналото... Като днешния. След сутрешната му част...
Понякога искам да забравям лесно. А може би и да се науча да прощавам лесно.
Но това с прошката дали не се оказва невъзпитателно за другите. Дали моята прошка не води до мислене отсреща, че щом прощавам, значи може и така...
А мен ме боли...
Без да е моя вината.
Защото ината обижда и наранява. Защото е неочаквано и необяснимо. Напълно нелогично и непредизвикано от мен. По никакъв начин...
Не искам да мисля за днешния ден.
Искам да си помня слънчевото утро. Утрото с любов и със усмивки. Утро с надежди и мънички надеждички. Прекрасно утро с топлина и прегръдки нежни...
Искам да направя още нещо в този ден, за да залича спомена за болката и обидата, които по-късно получих. Незаслужено... Не успявам нищо смислено да правя. Залъгвам се със занимания домашни. В изобилие ги имам. Но не усещам ни вдъхновение, ни радост от това.
Дали не е по-добре да се скрия и да пожелая в съня  да се пречистя...
Да опитам...
Ще си мисля за красиви мигове, за нежни устни, които ще ме рисуват с обич... Защото само това е истинското в живота. И само това си имам... Другото?... Другото е болка...
Днес си говорихме за любовта към любимия и любовта към децата. Казах, че са две различни неща... Много различни... Втората любов боли... И пак я има...
Сега ще повикам в мислите си любовта към любимия... Докато позатихне болката от любовта към децата... За да мога да бъда и аз. Имам нужда... за да оцелея...
А любовта... Тя е всичко... И сълзи, дори...