мисли и маргаритки...

.
Днес си мислих точно за тези маргаритки...
Нещо в мен си пожела един букет от полски цветя и треви. В последните години си правя такъв букет около рождения ми ден. Наближава ;). Забелязала, че независимо от климатичните особености на годината, винаги по това време тревите са най-зелени и първите маргаритки са цъфнали и намират място в букета ми.
Не знам откъде е тази ми симпатия точно към тези маргаритки. В градината през годините сме имали доста културни видове. По-едри, по-кичести, по-представителни... Не съм се впечатлявала. Сега като се замислям, не намирам причина и за това ми безразличие.
Спомени се гонят в мен...
Малко съм момиче, тичам сред поляните... Откривам си цветенца... навеждам се, за да усетя аромата им... а може и да се търкулна на земята... пчеличка ми е конкурент по любопитство... с букетче пъстро се прибирам и го слагам в чашка за вода...
Маргаритка бяла е аристократ в букетчето ми семпло. Със сърчице от слънце и рокличка във бяло...
А днес... не знам откъде се сетих... и разговор подхванах за това...
Сега се чудя друго. Много исках да си пожелая цвете и тревичка от крайпътната зеленина. Ей, така, да ми го откъсне някой и да ми го подари...
Не го направих... и не знам защо... а много исках го... искам и сега...
Може би, защото дар не проси се...

Photo  by  Drago.

.