Особена и лепкава. Като сладкото от круши...
Хладните сутрини напомнят за край. Обедните припеци са последни опити за доказване на лятото. Залезите са рошави и розовоцветни. Щурчовите концерти са безгрижие и лятна нощ.
И тъга...
Необяснима е. За нежелан край. За желания за още нещо.
Тъга от несбъднатост.
Тъга от прекалена ангажираност.
Тъга от липса и тъга от изобилие.
Тъга...
Все още няма средата на август и би трябвало лятото да е в разгара си, но...
Сутрин искам да е лято, вечер искам да е есен.
От няколко дни сутрин събирам жълти листа от двора. Липата вече се прощава с лятото и протяга ръка към есенна позлата.
А жълтите круши нагарчат от сладост... и тъга...
Няма коментари:
Публикуване на коментар