август е тъга...

Август е тъга...
Особена и лепкава. Като сладкото от круши...
Хладните сутрини напомнят за край. Обедните припеци са последни опити за доказване на лятото. Залезите са рошави и розовоцветни. Щурчовите концерти са безгрижие и лятна нощ.
И тъга...
Необяснима е. За нежелан край. За желания за още нещо.
Тъга от несбъднатост.
Тъга от прекалена ангажираност.
Тъга от липса и тъга от изобилие.
Тъга...
Все още няма средата на август и би трябвало лятото да е в разгара си, но...
Сутрин искам да е лято, вечер искам да е есен. 
От няколко дни сутрин събирам жълти листа от двора. Липата вече се прощава с лятото и протяга ръка към есенна позлата.
А жълтите круши нагарчат от сладост... и тъга...

При Влади изгревите са вълшебни...

тъжно ми е...

В август лятото дойде. С дните си горещи и с тъжните ми дни. Дните дълги са и бавно се изнизват, когато нямат час за нас. Болката от разстояние усещам, но да утеша не мога. 
А днес денят студен е. И болката, от невъзможността да се сгуша в теб, с ледени кристали сърцето ми раздира. Навън вали. Есента се настанява в душата ми. Уморена от разстоянията.
А аз съм с душа лятна и имам нужда от топлина и цвят... От нежност и доверие. От топлина и обич.
Имам нужда от теб!

При Албена е цветно и топло...

хубав ден...

Хубав ден от календара се усмихва...
С неочаквани и с очаквани дела.
По-важното е, че с усмивки пълен е деня. Имаме си и за утре... Утре, когато само гласът ти ще ме топли и прегръща...
Не, няма да тъгувам аз сега. Ще се усмихвам, защото денят ни бе прекрасен! И пак ще имаме прекрасни дни...
Днес за пореден път се усмихнах когато си мислех за осъзнатото щастие. Хубаво е когато успяваме да се зарадваме на това, което имаме. На това, което си даряваме един на друг. Тази радост, която ние сами можем да си създаваме е най-ценното, което имаме. Тази радост е поглед сияен. Тази радост е щастието  приютено в душите ни. Тази радост е и нашето бъдеще. И нашето Тук и Сега...
Щастлива съм. Щастие в твоя поглед аз виждам. И с благодарност е пълно сърцето ми...
Благодаря, че те имам! 
Благодаря, че съм твоя!

И при Драго има летни настроения...

лято...

Лято... нееднозначни са оценките за летата ми. Особено в последните години.
На базата на миналите опитности очакванията ми бяха по-скоро песимистични, но в този случай се радвам, че очаквания и реалности се разминават. Е, лятото все още е в средата си, но не мога да не благодаря за изминалата му част.
Може би няколко думи могат да опишат изминалия летен месец. Динамичен ще е една от тях. Любовен ще е другата дума ;). Може би наистина лятото е времето за страстите горещи. А може би нашите чувства са в своето лято ;)...
Отново си повтаряме и се радваме, че с времето ни е по-хубаво. Връщаме се назад с усмивка и се радваме на всичко, което имаме и, което ни се случва сега. Сега е много по-лесно да си мечтаем невъзможното. Защото то, невъзможното, вече ни се случва. Всяка вечер, след пожеланията за лека нощ, се усмихвам и с "благодаря" в сърцето се отправям в земите Морфееви до утрото, което с усмивка посрещам с много вяра и надежда за прекрасен ден...
Вчера имахме прекрасни часове заедно. Днес телефон ще ни свързва... ;) Утре... надеждата, че ще бъдем пак заедно, ми позволява да се радвам и на днешния ден.
Лято... прилича на другите лета, но е и различно... Ей това, различното, ни радва...

При Aquawoman е лятно... и усмихнато...

Не обичам бамя, но май се влюбих в цвета й...

Признавам си, не знаех какво растение е ;)