пролетно ми е...

Да, пролетно ми е...
В началото на февруари...
Едва ли само защото слънцето ме гали с топлите си лъчи. Едва ли само цъфналите кокичета ме усмихват и ми носят пролетни мечти. Едва ли само прегръдката на любим ме дарява с надежди.
Разумът ми казва, че не е съвсем нормално да е топла зимата. Но сърцето ми се радва на пролетните предвестници. А душата ми копнее за кокичета, синчец и минзухари. За неукротимия и раждащ порив на природата във всичките ѝ проявления - цветя, храсти и дървета, катерички, птички и други живи твари. За особения чар на пъстрата топлина на майската пролет. За пролетните юнски нощи изпълнени с живот и сладостна нега.
Ех, размечтах се... А е само февруари... началото...
Днес се усмихнах на иглика цъфнала. В къща необитаема, в двор обрасъл в храсти непочиствани с години, розова усмивка ме поспря...
Убедена съм, че никой и нищо не може да усмихне деня ми, ако аз не го пожелая. А аз го искам. Искам го с цялата си душа, с цялото си сърце! Искам го с онази надежда на удавника, уловил се за сламка...
Моята сламка...
Началото на февруари е...
А в мен е пролет...
И се усмихвам...

.

май е...

Майското утро е тук с мъгли и облаци, надвесили се над баира.
Подтискащо е.
От май очаквам  цвят и слънце.
Очаквам палавите ветрове да веят мислите ми влюбени. Слънце да чертае пътеки сред зелените дървета. Да се усмихвам на безбройни птици, заливащи ме с трелите омайни, а те се скрили в храсти буйни.
Май зелен е. Много е зелен. Преливащ от живот във всичките му проявления.
Май е влюбен. Като тийнейджър се срамува от първите си чувства. И е искрен. На всеки поглед вярва...
През май се случват чудесата пролетни. Слънце, дъжд, дъги... С топлите усмивки на гората. С простора на поле безкрайно, жлътнало се с рапица на залез.
Май е най-магичен. С магия за живот се ражда. Магия за здраве по пладне се плете. А вечерта с магия за любов пристига.
Май е...
Единствен май е тъй вълшебен...
От май очаквам цвят и слънце, и вълшебство, и любов...

При Влади май е най-вълшебен...

.

пролетни магии

Най-цветният сезон е тук. 
Сезона на най-големите промени е пролетта. 
Пролетта променя природата. Цветя, храсти и дървета бързат да се кипрят с безкрайна цветова палитра, с ухания вълшебни.
Пролетта променя и мен. А може би ми позволява да проява най-съкровената си същност?!
Да, промяната е проявление! И когато това проявление се осъзнае по един или друг начин, усещането, че съм част от Цялото, от Магията наречена живот, е истински вдъхновяващо.
Днес ми е такова. Вдъхновено! Магично!
Може би в някой минал свой живот съм била вълшебница... А в този пролетните проявления ме връщат към същността ми. Една същност, която все повече усещам, приемам и обичам.
Няма нужда да търся обяснения за особената ми чувствителност през пролетта.  Аз съм Пролет! Жива, вдъхновена, подмладена, шарена, усмихната... хармония...
Поглед през прозореца и Зеленият цвят на гората изпълва сетивата ми. Немирният вятър гали сетивата ми и роши мислите ми. Слънцето топли душата ми. Душата, същността... Дивата ми същност. Богинята в мен...
Пролетните месеци си имат своите капризи. Март непредвидим е. Днес усмихва се, след час ще плаче, след два ще е сияние... Април не му отстъпва. Той добър е днес, а утре може да е тъй жесток и на зима да прилича. А после пък с априлския си вятър лятото довява... Май е най- прекрасен! Зелен и цветен, усмихва се и топли. Май е влюбен... И в юни пролет има. Зряла пролетта е в юни...
А днес съм си априлска, с малко майски привкус и юнски са мечтите в мен...

.

страховете ни...

Хубаво е когато погледнеш в очите на любимия да прочетеш в тях и неизреченото. Хубаво е когато предугадил желанието му го изненадаш без думи. Една прегръдка може да каже повече от хиляди думи. Един поглед може да разкаже миналото. Една целувка ти рисува бъдещето...
Без думи...
Две думи могат да спасят живот. Две думи могат да те пратят в пропаст. Могат в полет да те извисят. Две думи сила са неземна...
Хубаво е когато погледнеш в очите на любимия да прочетеш в тях и неизреченото. Но е хубаво и да чуеш мислите и чувствата.
Имаме сетивата си, за да възприемаме света в пълната му цялост. Не би трябвало да се лишаваме от ни едно възприятие, което ни се полага. За да познаем същността си...
Страхуваме се от рутина и скука в дните, в отношенията, в чувствата.
Ненужен е страхът когато знаем какво искаме и какво не искаме. Още повече когато знаем какво можем. А ние вече го знаем...
Нужно ни е да си спомняме по-често, че е едно да си знаем нещо, а друго е да си го казваме и показваме, така че всичките ни сетива да са в хармония.
Хармонията не познава страхове. Тя е надежда, тя е любов, тя е бъдещето ни...

Природата е без страхове при Hexemexe...

пролет

Пролет е навън. Вълнуващо е да се проследява всяка крачка на пристигащата пролет. Възможно е когато всеки ден минаваш край един и същи храст, дърво или градина. А още по-хубаво е ако не само минаваш, а се докосваш до природата. Сливаш се с полянката или горичката. Чувстваш живота, който кипи там. Нещо виждаш, друго предполагаш, третото е тайна... 
Пролет е навън. И в мен е пролет. Аз цялата съм пролет...
Няма съмнения, че пролетта е моят си сезон. Да, мога във всеки сезон да открия себе си, да намеря причина да го харесвам. С пролетта е различно. Това е моя сезон, това съм аз. Пролет.
Пролетта е най-динамичното време. Времето на промяната за ден, дори за час. Сега е най-цветния сезон. Сезонът на хилядите нюанси зелено. На безкрайното зелено... 
Зеленото успокоявало... Но какво е зеленото без разноцветните моменти на жълтото лютиче, на синята теменужка, на бялата лайка, на неизброимите мънички цветчета край пролетната пътека. Какво ще е без бялото на цъфналата джанка, бялото на разцъфтелия глог или белия нарцис? 
Пролет е. Пролетно ми е. Пролет аз съм...
Слънцето все по-рано се усмихва. И аз събуждам се рано. Усмихвам му се с радост и надежда, с благодарност и със свобода. Свободна съм от ограничения, от очаквания. Пролетта си знае и с доверие тръгвам в пролетта. Защото аз съм пролет...
Пролет е. Пролет съм...

.

когато...

Когато си до мен е толкова различно... 
Различен е денят ми. Различен е сънят ми. 
Усмивката ми е различна. Една такава... истинска... без маска...
Тялото ми е различно. Поело нежност от ръцете ти, от целувките ти страст, от очите ти любов... 
А душата ми сияе... И цяла съм любов...
Когато си до мен... 
Когато съм до теб...
Думите "обичам те" бледнеят и пак най силни на света са те...

при Цвети снимка си намерих...

щастлива...

Щастлива съм...
Усещането за щастие криле ми дава.
Усещането е за свобода. Щастието носи свобода. Свобода за душата. И за духа.
Щастието вдъхновение е. Вдъхновение за всеки миг от всеки час, от всеки ден. Вдъхновение е за живот...
Щастието е живот. Живот смислен, пълен и осмислен.
Щастлива съм. И влюбена...
Любовта е щастие... Любовта живот е...

.

пет години блог

Днес се сетих, че в началото на септември, в далечната 2009 година, си подредих това местенце...
Пет години изминаха от тогава. 
Прегледах първите си писания. Доста объркана била съм. Сега съм спокойна.
Да, спокойна и удовлетворена, подредена и уравновесена. Още по-влюбена и по-обичана. Чувствата ми по-дълбоки са и по-силни. 
Забелязвам, че все по-рядко си пиша тук. Понякога времето ми не достига. Но не се оплаквам. Това е време, което съм запълнила с реални занимания, които ми носят радост и щастие.
Да... и щастлива съм. Много щастлива!
И с удоволствие си идвам тук, в моето местенце. Когато ми е тъжно или когато ми е радостно. Понякога си пиша, а понякога се разхождам в минали настроения. А после си тръгвам по-спокойна и омиротворена.
Това е първия ми блог. Като първа рожба е.  
Ще го има... Пиша за себе си. И за всеки, който наминава тук. Всеки мой гост е добре дошъл.
А аз ще съм си тук... Където и да се разпилявам, пак ще се връщам при началото си. 
Но имам нужда и от разпиляването си ;)

При Драго намирам вдъхновение и потвърждение на настроенията си...

за благодарността

Благодаря на съдбата за неочаквания дар, който ми даде. Който ни даде...
Желанието да бъда с теб пак там, където най-ранните ти спомени са живи. Там, където два пъти в месеца се връщаш при корените си. Там, където сега е тихо и само ти живот му даваш. Ти и верният приятел и пазач. Пази твоите спомени...
Вече там има и мои спомени. Наши спомени... 
За втори път ме посрещаш там. Вярно, че сега минутките ни бяха преброени и още по-кратки, но са си наши минути, изпълнени с много съдържание. 
Минутки с любов и благодарност. 
Минутки забързани, разхвърляни. 
Минутки за бърза разходка и набързо споделени идеи. 
Минутки за хванати ръце, за прегърнати сърца.
Благодарността е силно чувство. Едно от най-силните.
Благодаря ти!

снимката е от твоята разходка, която с теб споделях с "телефон все ни свързва, телефон все ни дели"...

.

ден различен

Денят различен е, необикновен.
Денят очакван беше, нашият си ден.
Колкото и време да имаме за нас, то никога не стига. А после казваш ми, че дълго сме се разделяли, все едно ще пътуваме за някой полюс. Не, за полюсите няма да се разделяме, защото със сигурност ще бъдем двама, ако някой ден натам поемем ;)   Знаеш, че е трудно дори когато раздялата "до утре" е. А сега ще има цееели два дни... и чак на третия ще бъда пак в прегръдка нежна. Ще се усмихвам на усмивката ти палава. Ще мога да те гушна истински, а не само "гуш", когато телефон все ни свързва...
Знаеш ли, всъщност, знаеш го... Знаеш, че до теб съм спокойна и доволна, усмихната и уверена. Да, тогава съм си истинска... най-истинската аз. И знам, защото го и усещам, че ти е приятно да "се навъртам" около теб :) Приятно ти е, когато в кухнята творя за теб най-обикновените неща, но в твоите очи са те прекрасни. Тайната е... щипката любов, която винаги добавям за подправка. Защото те обичам... И защото ме обичаш ти...
Вече знам, ще минат дните, които ни разделят. Все по спокойна съм, защото сърцето ми знае, че в твоето сърце съм. 
А там е толкова... уютно :)  с любовта...

на Драго жълтото съзвездие се усмихва...

не знам...

Сама не знам защо те питам. Защо все тоз' въпрос върти се в мен.
Знам, че по-важното е отговорът, който чувствам, а не този, който все го премълчаваш.
Знаеш, че усещам много. Изненадваш се, когато кажа ти, че нещо съм разбрала и без думи. И казваш ми, че вярно е. Защо тогава, на този въпрос искам потвърждение от думи?
Знаеш, че думите напразно аз не казвам. Знам, че по-пестеливият на думи ти си. Но знам, че винаги премерваш точните слова. Според критерия, който имаш в тебе изграден. И който мислиш, че е с безкрайна трайност. Понякога искам да забравиш поне за миг за правилата, които през годините са закостеняли в теб. Знам, че имаш ти какво да кажеш. Знам... Защото всичко теб говори. Само устните мълчаливо се усмихват. Очите ти блестят и с блясъка ми казват повече от хилядите думи. Ръцете ти ме галят и разказват всичко, което сърцето ти говори тихо. Но разумът ти като страж стои и на устните усмивка само позволява. Но знаеш ли пък усмивката ти как разказва? И тайните ти на сърцето тя показва...
Не спирай да ми се усмихваш! Не скривай блесналия поглед. Ръцете с нежност ти разхождай по тялото ми за тебе зажадняло...
А аз ще се опитам да не питам и не търся отговори с думи от букви подредени...
А днес ти благодаря за прекрасния ни ден! Чувствам се обичана... и без думи...
И много те обичам!
Много...

при Драго е розата омайна...

разплака ме...

Разплака ме...
Миналия ден, когато разстояние ни делеше и само телефон ни свързваше.
Каза ми: - набрах ти две шепи череши, за да ти донеса...
Толкова много ме развълнува. Остави ме без думи и със сълзи в очите.
Днес усетих, колко съм ти липсвала. А ти усети колко си ми липсвал. 
И закусих с най-вкусните череши...
Тази вечер с теб завършихме нещо, което бяхме започнали миналата седмица. Трябваше да го прекъснем заради пътуването. Резултатът беше очакван, но ни зарадва. И двамата.
Прав си, че за да стане нещо, трябва в една посока да гледат двама...  като нас. В такива моменти усещам още по-силно колко сме си близки. Обичам моментите когато правим нещата заедно. Виждам, че и на теб ти харесва...
Хей, прегръщам си те! С много любов! 

.

безвремие...

Зелено безвремие ме омагьоса при Драго.
Потапяш се и забравяш...
Забравяш за стреса, забравяш за всичко негативно, което залива дните.
Опитвам да ограничавам стресовите ситуации, негативната вълна по всички канали. Успявам донякъде. 
А местата с красота са истински релакс. Дори и две минути са достатъчни понякога, за да успее усмивката да надделее... И светът е по-красиво и по-добро място с тази усмивка, рожба на цветно безвремие.
Ето  защо обичам да наминавам из такива местенца в блоговото пространство...
Друга усмивка от тази сутрин ме намери при Джейн. Сигурна съм, че тя знае какво иска и ще го постигне. Тя знае как да пази детето, най-истинското, което всеки от нас има, в себе си.
Усмивки има навсякъде около нас, само трябва да сме отворени за тях. 
Напоследък по-рядко наминавам тук /из блоговете/. Едната причина е, че все по-малко публикации има в предпочитаните ми места. Забелязвам как социалната мрежа ФБ се превръща е едно губивреме изпълнено с празнословие и нездраво воайорство. 
Другата причина е лична. Подредих си приоритетите извън виртуалния свят и осъзнаването, че аз съм си най-важна, доведе до отделяне на повече време за мен. Убедена съм, че това време е най-смислено оползотвореното и резултатите ще бъдат за дълго. Това е един път към себе си. И ми харесва...
Харесва ми да се опознавам. Харесва ми да се изненадвам от себе си. А да изненадвам и другите...
В съботния ден времето си е мое. Сега ще се потопя в другото си безвремие - музиката...

Безвремието при Драго...

пет години

Години пет броим си днес...
Хубави, щастливи са за нас...
Преди пет години нито ти, нито аз, сме вярвали, че ден като днешния ще имаме. Ден, в който с прегръдка си желаем още много от бъдещите ни години да броим по пет...
Години, в които имахме си всичко. И радост и тъга, щастие и трудности, усмивки и решения, сълзи и вдъхновения, мечти и сътворения... Да, ние с теб си сътворявахме свят само наш и най-прекрасен.
Години, в които се научихме от Аз и Ти да бъдем Ние. Днес мисля си, а вярвам, че и ти ще си съгласен, нашето Ние е прекрасно.
В Ние вече сме едно. В Ние вече цяло сме. В ние се допълваме, но не се обезличаваме. В Ние се разбираме без думи. И чувстваме се без слова. В Ние Любовта е силна и ние силни сме със нея.
Научихме какво е Любовта. Научихме, че крехка е, но и много силна. С нея всичко сме, това което наша същност е.
Заедно мечтите лесно сбъдват се. Дори онези, смелите. Защото има Ние.
Често и Съдбата споменаваме със теб. Не вярваме, че всичко е случайност. Някъде прочетох, че "случайност" е другото име на Бог... /или нещо подобно ;)/
Щастлива съм! 
Благодаря ти, че ми даваш всичко, от което имам нужда! Всичко, за да се чувствам желана, обичана, спокойна, доволна... щастлива! И те обичам! Обичам те с любов осъзната, дълбока и силна...
Каквото и да кажа, ще е малко и бледо подобие на истината. Защото чувствата, които ти пораждаш в мен са неописуеми! С теб сияние съм! И те обичам... 
Пет години... щастие! 
Благодаря ти! 
Днешният ни ден... специален е и незабравим. Една идея твоя, след години вече е реалност. Една красива реалност. 
Щастлива съм, че съм до теб и заедно сътворяваме мечтите си в реалност! Ще го правим и в следващите пет, нали? 
С любов...

При Драго настроенията са пеперудени... като моите ;)

.

знаеш го, но аз да ти го кажа пак...

Петъчният ден бе с истински живот за всяка клетка моя. Всяка мисъл бе ми вдъхновение и стимул. Всяко чувство бе живот и любов споделена.
Усмивките ми - слънчева зараза те разпръсваха...
Петък - един такъв... прекрасен ден на споделеност, на нежност и любов...
Петък - ден на вдъхновение, идеи и... реализирането им с любов.
Резултатите - някои веднага случили се. Другите в съботното утро търсят си... разрешението ;)
А съботното утро тъй цветно и усмихнато роди се... Слънцето в очите ми видя и ти, при теб тъй лесно се прехвърли. С прегръдки, искрен смях и някои изненади, всичко по-добро е вече.
С поглед сияещ ме погледна ти, засмя се и ми каза: как усмихваш се... 
Усмихвам се, защото с теб щастлива съм. Защото в сърцето ми ти огън си запалил и топлиш ми душата с Любовта.
Посмяхме се на изводи направени в движение :) Аз може би понякога съм малко вятърничава. Но ти си  земен и понякога ти трябва от моят полъх на въздушност. На мен пък ми е нужна твойта земност. Значи всичко ни е наред щом заедно сме с теб... Аз без теб не мога, ти без мен не можеш. Допълваме се двама до цялостта единна...
С ей такива мисли посред нощ съм. Усмихвам се на усещанията ни за цялост и за нужност. 
Не знам какво ни чака утре. Но знам едно - хубаво ще бъде! Ще бъде, защото искам го, защото искаш го и ти... Ще бъде, защото все по-често и по-осъзнато е усещането ни за НИЕ... А то е... толкова прекрасно...
Аз в мечтите наши вярвам. Лесно е да повярваш и ти. Опитай! Щом двама вярваме, по-лесно ще им бъде те да се изпълнят...

При Драго има сини усмивки...

като очите ни, когато отразяват синьото на пролетно небе...

исках да ти пиша...

Пролет е...
Усещането за пролет променя и владее мислите и чувствата.
Хубаво е когато в очите ти виждам особения пламък на ентусиазма ти. Желанието ти да довършиш нещо, което си планирал преди години, те прави по някакъв начин оптимист. А това ти прилича. 
Спомням си, преди четири години, бях до теб когато реализира друг свой замисъл. Беше хубаво да те виждам устремен и уверен. А ти беше безкрайно удовлетворен. Разбира се, че неспокойният ти дух не ти позволи това усещане да запазиш за по-дълго. Ти винаги искаш още и още.
След това бях свидетел на реализацията на други твои идеи. Щастлива съм, че ги споделяш с мен и ми позволяваш да бъда част от твоите мечти и тяхното сбъдване. Щастлива съм, че понякога и аз имам участие. Знаеш и усещаш, че го правя с желание и много любов. Мисля, че ти харесва да усещаш подкрепата ми. А тя е резултат от взаимното ни доверие...
Понякога ми се иска да направя нещо, за да виждаш по-често дребните неща. Да успееш да се зарадваш и на нещо, което не е толкова голямо, колкото е в мечтите ти. Дали някога ще успея да те убедя, че успявайки да видим, да усетим и да сме благодарни за малкото нещо, след време ще получим много повече.  Знаеш, че ще се опитвам... Защото усмивките, които греят на лицето ти когато съм до теб и те изненадам с нещо са най-ценното и смислено нещо, което мога да правя за теб.
Пролет е...
Нека винаги пролетния копнеж да изпълва душата ти и усмивките да озаряват дните ти. И щастието ще бъде с нас... Повярвай ми... Аз го вярвам с цялото си сърце. Едно сърце, на което ти позволи да усети какво е Любовта... 
Пролет е...

И при Драго е пролет...

неделно ми е...

От съботно-вечерни вече са неделни мислите. Но неделята след седмица е...
Изненадвам се за кой ли път от скоростта на времето. Времето, което часовника като въртележка извъртява. Календарът ден след ден препуска. 
След изненадата паниката се намества, че може би пропуснала съм нещо. А смисъл няма ни от изненада, ни от паника. Дори са вредни. И двете. 
А днес денят беше приятен, релаксираш, усмихващ. От ония дни, когато всички притеснения и грижи си оставям до вратата и бързо излизам навън. Даже слънце се опита да ми се усмихне през плътните облаци. Но това ми бе достатъчно, за да заредя настроението си с изкъпана пролет, напъпила във всеки храст, във всяка тревичка бързала да разцъфти. 
И няма никакво, ама никакво значение, ако някой се опитва да ме провокира, за да си намеря тъмните мисли и бодливите настроения. 
Днес сред зеленото /най-зеленото/ на пролетната поляна си намерих детелинка. От ония дето са дефектни ;) и си имат четири листенца. Дори и природата ми казва, че съм щастливка. Е, аз си го знам, то си се  подразбира, ама все пак... друго си е да ми се напомни :)
Сега се усмихвам и съм изпълнена с едно особено спокойствие. Точно от такова имам нужда. И факта, че го осъзнавам, приемам го и му се наслаждавам, ми подсказва, че всичко ми е наред.
Така де...  Сега искам да направя нещо много хубаво за себе си. Защото си го заслужавам :)

детелинки има и тук...

февруари се започна...

И зимата е тук...
Позакъсняла, но истинска и бяла. Каквато си я искам. Ама за малко...
Но то и не остана много. Ей, го... Малък Сечко тук е. Каквото и да е, то казано е... Малък... А и Баба Марта ще фучи, ама и нейните дни са преброени. Освен това жена е... Капризите й не могат да траят дълго.
С едни такива, по-скоро топли мисли, във февруари аз навлизам. Топли са въпреки минус петнадесетте навън... След ден-два и следа от минусите няма да има. Според прогнозите, които за близко време ги случват...
А днес съм и ранобудна. Като за пролет...
Защо ли пролет все бълнувам в последните си дни?... Сигурно защото й е време. Сигурно защото е сезона мой. 
Пролетта с кокичета започва... Макар и днес да са под преспи бели, аз знам, те са там и чакат само полъх топъл, за да покажат цялата си прелест и надежда...
Кокиче искам да съм днес... 

При Aquawoman пролетно разхождам се...

усмихвам се...

Не мога да не се връщам в спомените от преди няколко дни. Тези спомени ме усмихват, а аз имам голяма, много голяма нужда от тези усмивки. Имам нужда, за да мога да бъда спокойна пред децата си, за да могат да получат своя празник, който заслужават. Защото  много си ги обичам...
Обичам и теб...
Когато миналия ден дойдох за малко, защото не предполагах възможност за по-дълга среща, си мислех, че това е последната ни среща за тази календарна година. Но виж, съдбата си знае работата /трябва повече да й се доверяваме/. Ето, че и вчера ни позволи кратичка среща ;) 
Същата съдба миналия ден ни удължи срещата. И каква среща само се получиии...
Мисля, че много дълго ще я помним и ще се усмихваме, когато си спомняме този прекрасен ден.
Сега си спомням и другите ни сутрешни срещи. Не са много. Причините са не една и две, но винаги тези ранни срещи са били много вълнуващи. Имали сме мързеливи утрини, но и динамични сутрини с доста свършени задачи. Но утро като миналия ден... Ах, какво утро беше...
Пак се усмихвам... усмихваш се и ти, сигурна съм ;)
Време е... вече се чухме и си го пожелахме...
Лека нощ, обич моя!

снимката е от нета...

ти знаеш защо ;)

за съботния ден и за мечтите...

Дните споделени са прекрасни. Не се притеснявам от ежедневието. Винаги има начин, ако има желание, денят да си направим различен. Аз желание имам. Не липсва и от другата страна. Защото каквото и да си говорим, за това са нужни двама.
Различието е онзи момент, в който в погледа отсреща изненадата в искрена усмивка заблестява. 
Когато усмивките са част от дните ни е тъй прекрасно.
Съботата се оказа слънчев ден във всеки смисъл. Слънцето в душите се усмихваше на декемврийското слънце. Вятърът, силен, облаците отнасяше и следа от тъга в мен не оставяше. Часовете заедно пак не стигат, сякаш вятърът и тях на бързо бе отвял. Но минутите, наситени с нашето присъствие, се превръщат в спомени най-топли. В прегръдките, макар и кратки заради приличието предхорско, с топлина зареждаме се. Но онази топлина, която погледите ни издават, тя е нещото, което има смисъл.
Често напоследък, мислите ми поемат в посока една. За взаимността, която пропорционална е на времето ни заедно. За чувствата, които все по-силни са, със силата на времето са подкрепени. За онези мигове, когато не можеш вече да си представиш живота без другия. И не искаш...
И идея си нямам кое и как възможно е да бъде. Но знам, че съм щастлива. Щастлива съм сега и утре ще съм. Защото искам... Защото заслужавам... Защото щастието в погледа отсреща виждам... Защото щедра е към нас съдбата.
Ако преди година, две или даже пет, някой беше казал ми, че днес ще бъде тъй... щях да се усмихна и да кажа - фантазьор... Но, да... мечтите сбъдват се. Ако в тях е вярата голяма. Въпросът е: колко ли да е голяма? Ами... много! Безгранична и... с усмивка. 
Мечтите си - мечтая си ги всеки ден. През нощите сънувам. В прегръдка най-нежна - сбъдват се. 
Мечтите ми за двама са... Знам го, но не зная как да го докажа. Сигурна съм, че ако мечтите на двамата са без ограничения, те със скоростта на светлината ще се случват... 
Съдбата чака нашето позволение, за да ни ги сбъдне. Нашите мечти... неограничени от правила, съображения и така трябва...
Нека смело да си ги мечтаем... и с обич...

При Дани е... вълнуващо...