празници...

Празници...

Не ми се празнува без теб...

Четвърта година сърцето ми копнее за прегръдката ти в празничната нощ...

Надеждата и вярата си с теб да споделя аз искам...

Добре, тази година опитах спокойна да бъда. Да дам на децата си това, което им трябва. И бях добра и търпелива. С усмивка компромиси правеща... 

Но... Не всичко от мене зависи... Родата голяма да вразумявам наложи се...

А децата - урок по разум и мъдрост те на старите дават...

Толкова често животът с леден душ ни залива. Защо не научим, че търпение трябва. Към най-близките... Защо не разберем, че смисъл от грубости няма...

Животът е толкова кратък, че безумие е сами да го тровим... 

Уморих се...

Искам при тебе да бъда...

При теб ми е топло и истинско... 

При теб ми е нежно и смислено...

Толкова много ми липсваш...

Боли ме душата...

Нима за болка на този свят сме родени?

Искам с теб начало да сложим... 

Добро и красиво да бъде!

Искам с теб едно неделимо да бъдем... 

Щастливи да бъдем!
Нека заедно да си го пожелаем...
Двама да бъдем...

Толкова много те обичам...

При Цвети тъжно е под снега.