неделя, 25 март 2018 г.

да се скрия искам...

Днес искам да се скрия. Да се свия и невидима да стана.
Не искам вече никой да ме търси. Не искам никой да ме пита.
Изморих се да мисля за всички. А за мене никой. Е, не е съвсем никой. Но за мен се сещат когато нещо им потрябва. Което си е като никой.
Опитът ми, колкото и скромен да е, на никой му не трябва.
От мен въпроси се не искат. Но ако може аз да си говоря. Ама аз не съм латерна? Искам разговори да се случат. А монолози - много съм добра на тях и нямам нужда от слушатели. Имам нужда от диалози. Но кой ли го е грижа за мойте нужди?...
Омръзна ми да бъда все добра и мила. Аз по принцип съм си мила и добра. И умна съм, ама напоследък май глупея. Щом очаквам от другите разбиране.
А те, другите, те трябва винаги да имат моето разбиране. Толкоз... До тук...
От тоз момент започва чистене. То си му прилича. Пролетно е време за почистване. И за планове по-здравословни. За мен ще бъде по-здравословно, ако огранича достъп до душата моя. Тъй де, тя си е моя, не е за всички. До нея достъп... който си заслужи. Вече ще е по заслуга. Няма вече вяра безрезервна. Ще се скрия, само аз ще си се знам.

С чистенето смет се хвърля много. Ще хвърлям смело, нямам нужда от прашасалите мисли, чувства, думи и дела. Нека огън да ги изгори, водата да ги отнесе. На мене вече те не са ми нужни.
Днес на чисто ще започна... Може и силно да звучи. Но имам нужда точно от това.
Няма повече да правя компромиси с моите интереси в полза някой друг. Туй е правилото първо!
Времето ще бъде първо мое, после, ако аз реша, че мога и имам настроение, може и на други да го отделя. Край на зависимостите ми от някой друг. Аз втора категория човек не съм. Който иска от мене нещо, трябва да е готов да ми даде нещо, от което има. Така е. Няма в този свят нещо като безусловна любов. То не може все аз пък да обичам. Бог не съм. Имам нужда от любов и аз. Такава съм си. Може и да съм примитивна... Но на тоз етап до тук съм с безусловните чувства.
Ще се скрия, като охлюв във черупка. Имам нужда точно от това...


.

четвъртък, 15 март 2018 г.

въпроси и настроения

Да погледна искам в бъдещето си. Една завеса леко да открехна ако може.
Но днес това е невъзможно. От решенията ми днес, от днешните дела ще зависи какво ще ме очаква утре. Но днес въпроси има много застанали пред мен. И всичките си имат отговори няколко. И всеки отговор е верен... Ами сега?...
Сега...
Мостове няма да горя. Ще стъпя здраво на земята. Ще бъда най-добра. Ще продължа на полет да се уча...
На слънцето ще се усмихна. С чичопей ще си попея. Тревички нежно ще погаля. Ще поема аромата на земята. И ще вярвам в съдбата си щастлива. Ще вярвам, че отговорите ще ме намерят когато за тях ще съм готова.
Денят навън е хубав. Нищо, че слънцето срамежливо се е скрило зад облачната пелена. Аз знам къде е и точно там ще отиде моята усмивка.

И денят в мен ще бъде хубав. Защото тъй го искам. Защото ще го подредя такъв.
Въпроси няма да задавам. Те ще ме намерят...


.