петък, 30 ноември 2012 г.

искам, мога, правя...

Границата между искам, мога и правя понякога е тъй болезнена...
Увереността, която имам се изпарява и не остава нито капчица от нея.
Надделяват трябва, така се очаква, редно е
Но аз се изморих от трябва...
Не искам повече така се очаква..
А кое е редно... много може да се спори.
Прашинка от Вселената съм. Времето ми  по-кратко и от миг за Вечността е. 
И все пак вярвам, че не съм напразно тук. Нима Вселената ще върши глупости и ще се занимава с ненужни й неща? Това си е патент човешки. Как ненужното и глупостите да отсея от дните си напред? 

събота, 24 ноември 2012 г.

усещането...

Усещането, че другия те приема, точно такъв какъвто си...
Усещането, че си желан, очакван, обичан, необходим...
Усещането, че си единствен и достатъчен за другия...
Това са вълшебни усещания. Усещания, които те карат да се чувстваш жив! Истински и цялостен...
Тогава си само и изцяло себе си... без преструвки, без притеснения... тогава си истинския ти...
Тогава осъзнаваш, че това е щастието... Двамата сте едно цяло... неделимо и неразделимо, независещо от околните условия.
И тогава ти иде да благодариш с цялото си сърце на Съдбата, на Живота, че ти, точно ти, си получил тази възможност да срещнеш своето щастие...
Благодаря, че те има!
Благодаря, че си част от живота ми!
Благодаря, че си част от мен!

Обичам те!

.

петък, 23 ноември 2012 г.

някакво...

Някакво ми е...
Никакво...
И все пак... нощес се наспах. Като бебе ;)
Обаче, мъглите навън... вече цяла седмица, ми идват в повече.
Въпреки всичките усмивки и топлина, които си имам, и пазя.
Днес ми се налага и да поработя. Напоследък я карах по-леко. Пак ще остане за неделя. Ако знае неделята какви съм й ги приготвила... Но в неделя ще ми се работи повече, знам си. Защото няма друг вариант. Днешните ми желания са днес възможни, не в неделя.
А пък как ми се иска да пиша и тук... дълго, дълго... Май често отлагам музата си. Дали някой ден няма да ме напусне, защото не съм я уважила ;)
Сега... да поработя поне малко и после... време за хубавите ми желания. Малко се изчервих, то защото са ми само хубави желанията ;)
.

сряда, 21 ноември 2012 г.

промяна...

Промених се...
Наложи се...
А бях си свикнала...
Сега сякаш нещо ми липсва...
Е, това е новата визия на моето си местенце.
Още свиквам... със себе си.
Това е част от мен. Истинска част.
Няколко пъти ми мина през ума да си сменя премяната на блога, но се отказвах. Чувствах, че онази визия ми най-отива.
От вчера си избирам премяна. Днес избрах. По необходимост. Но и по усещане, че си е мое...
Такава съм...
Вече :)

.

вторник, 20 ноември 2012 г.

среднощно...

.
Среднощно...
Мислите ми са спокойни.
С хармония ме завиват в хладината на нощта. Хладината е от времето, ноемврийско е. Спокойствието е от чувствата в душата ми.
Чувствата ми подредени са. Сърцето ми изпълват и усещане за цялост има в мен.
В мир със себе си съм. Защото го избрах.
Защото повярвах, че и аз за щастие родена съм на този свят.
Защото щастието носи твойто име.
Защото хиляди пъти по-лесно е да се усмихна, отколкото да си търся причини за сълзи.
Да, така е. Сълзите са с причини измислени. Родени и подхранвани от страхове. Страховете са несигурност и необич.
А аз обичам! Обичам теб!
Тогава защо да се страхувам? Обичам те и благодаря на съдбата, че пътищата ни в един събра.
Обичта криле ми дава над ежедневните проблеми да се извися.
Обичта ми дава сили през трудностите да премина.
Обичта ми дава увереност и топлина, сигурност и романтичен дух, свобода и всеотдайност.
Всичко... Любовта е всичко, което е на този свят. И смисъл има само тя... Любовта...
За любовта изписано е много. И е твърде малко.
Любовта е  необяснима. Връхлита като лятна буря или спокойна, като есенна река, се разлива по вените.
Неочаквана и никога планирана. Но винаги желана и творяща чудеса.
Любовта е доверие и свобода. Любовта е енергия, която овладявайки се учим да бъдем ние. Няма по прекрасно от НИЕ. От споделеността. От цялостта. Възможни само ако истинско е ние.
Любовта се развива, обогатява. По-силна и по-дълбока става. С времето. И с доверието.
Когато с отдаването на телата се отдават и душите... това е Любов! И осъзнаването, че Любовта е като цвете...
Любовта е завършеност. Съвършенство...

Отдавна не бях будувала до това  време.

вторник, 13 ноември 2012 г.

на път...

 .
Есента поведе ни на път...
Пътят ни не е от вчера. Три години и половина /усмихнах се, защото точно в неделя, преди няколко часа, е точното време/...
Пътят ни... когато пътищата ни се срещнаха и в една посока ни поведе.
И тесен беше. И стръмнините преодолявахме. И криволичеше сред храсти най-бодливи. В мъгла вървяхме. бури ни забавяха, слънчев лъч ни водеше, на припек се поспирахме.  Понякога тъй тесен беше, но ръка подаваше ми и след теб вървях спокойна. На рамото ти можех  винаги да се опра и да поплача даже. С прегръдка ме повеждаше напред. Друг път умората не позволяваше ти да мечтаеш. Ръка подавах ти. Ти се доверяваш и опора съм ти аз...
Хубаво е!
Хубаво е дума бледа, но ние знаем що се крие в нея.
Пътят ни напред ни води. Усещаме - съдбата е до нас. Усмихваме се...
В дните ни последни, сякаш всичко е... тъй пълно, истинско, дълбоко... Прекрасно е това усещане. Искам да е все така. Макар да знам, че с теб това не е възможно. Защото с теб всичко по-хубаво с времето се получава... :):):) И все по-хубаво ще става...
Разглезил си ме... Искам повече... и още... Искам щастието да е винаги със нас... Тъй хубаво е да го виждам в твоя поглед да искри. Харесва ти, когато се оглеждаш в моите очи засмени.
Знаеш си... за щастието ми, ти виновникът си. ;)
Та... есента поведе ни на път...
Ден прекрасен ни  дари. Дните есенни са къси, а неделният измина като миг. Ех, още някой час да имахме поне... Е, понеделникът ни даде малко време. Време само за двама.
Мечтая си... всичкото време напред да е само за двама...
Няма да има нощи безсънни... като тази... Нощи, в които самотата боли. Нощи, в които всеки спомен от студ потреперва.
Знаеш... дете съм на късната пролет с летен привкус... и топлината е моята същност. Топлината на прегръдките твои ме сгрява и лято в душата моя изгрява. И огънят в мен стига за двама... за нас...
Пътят ни не е от вчера...
Пътят ни... сега е и утре ще го има. По-прав, по-слънчев и по-цветен ще е.
Вярваш ми, нали?
Защото...
Защото те обичам!
И мечтите се сбъдват...

неделя, 4 ноември 2012 г.

тъжно ми е...

.
Понякога ми е тъжно... без причина.
Сега ми е тъжно... без причина...
А може би причината една е - Ти. Липсваш ми Ти!
Искам да те погледна и да видя усмивката ти.
Искам да протегна ръка и да те докосна. Просто да те погаля.
Искам да ме погледнеш, да срещнеш погледа ми влюбен.
Искам да протегнеш ръка към мен и да ме привлечеш към себе си.
Искам да усетя топлината на тялото ти.
Искам да се сгуша до гърдите ти и да чуя ритъма на сърцето ти.
И да се усмихна, знаейки, че сърцето ти бие за мен
Искам да бъдеш до мен...
Искам да бъда до теб...
Искам един до друг да бъдем. Да сме двама...
Двама... Прекрасно е. Животът не е за сам... за двама е...
Искаме живот.
Искам да посрещна съня сгушена до сърцето ти. С доверие... и обич.
Сгушена в топлина и всеотдайност.
Сега ми е тъжно... защото ми липсваш... до болка...
Сърцето ми, опитва се да каже, че с вяра и с обич, възможна е всяка мечта.
Обичам те!
И вярвам!
В мечта за двама...