любовта е...

Любовта не е само смях и рози. Не и само сълзи и тъга. В любовта има всичко. По много. 
Любовта е вдъхновение. И страст. Тя е помощ. И е грижа. 
Любовта днес е вятър непокорен. Утре ще е подредена в тишина. Непредвидима и очаквана е.
Любовта е чудо. И е ежедневие. Тя вълшебна е магия. И обикновеност делнична.
Любовта живот е...
Любовта е много думи. И мълчание. Прегръдка. Бягство. И подадена ръка. 
Все любов е...
И аз любов съм... С твоята любов...

При Драго прекрасни снимки има...

щастие

Безценно е когато усещаш, че някой мисли за теб, притеснява се за теб, грижи се за теб!
Това е отговора на всичките съмнения, появили се някога, без причина дори. 
Освен усмивка, друго няма в мен. Слънчево ми е. Топло ми е.
Прегръдка, в специалните ни пет минутки, е енергия и топлина за следващите ми дни.
Благодарност и любов преливат в мен...
Щастлива съм!

Мъдрост има...

защото е хубаво

Шест години... 
И много, и малко...
За шест години имахме много и различни моменти. Научихме много един за друг, научихме много за себе си.
Незабравимите ни моменти се увеличават с всеки изминал ден. И ни стават все по-ценни.
Нещо, което започна неочаквано, непланирано, необещаващо кой знае какво бъдеще, се оказа, че вече шест години за нас е нещо прекрасно. То е прекрасна реалност, усмихнато минало и бъдеще изтъкано от надежди.
Началото бе изключително вълнуващо от новото, от забравените желания, които с теб съживихме.
Едно бързоразвиващо се начало, което би довело до бърз край. Вероятно такъв край не би учудил никой. Но...
Но нещо се случи... Нещо прекрасно... Усещанията, вълненията се усилваха с всяка наша среща. Допирните ни точки ставаха все повече. Желанието да правим повече неща заедно задълбочи опознаването на другия. А познаването пък води до желание за повече общи моменти.
Вече шест години ние вървим по нашия си път. Той стана наш с времето. Времето понякога е лош помощник, но за нас е добър приятел. Времето е проверка и ние сме я издържали. Времето прави нещата по-пълни, по-истински,  по-дълбоки, по-вълнуващи, по-смислени, по-... наши...
В началото ме впечатли /казвала съм ти го/ "ние" което ти казваше. "Ние ще помислим, ние ще направим, ние..." Може би затова много бързо почувствахме, че аз и ти се превърна в ние. Ние е когато не си сам. А никой от нас не обича да е сам. /Въпреки, че някои често повтаряха, че обичат да са сами./
Нашето НИЕ е прекрасно. Сигурна съм, че е истинско. То ме кара да се чувствам сигурна до теб. Мисля, че и у теб има подобно усещане. Всъщност, сигурна съм. :) 
За тези шест години разбрах какво е Любов. Сигурна съм, че и ти го разбра. Сигурно милион пъти ти казах Обичам те! И всеки път това е истината. Истината, която е в сърцето ми. Сърцето, което ти правиш да бие със страст и живот...
Да,... живот... С теб се чувствам истински жива. Този живот успявам да дам дори на дните си, когато не съм до теб. Благодаря!
Има много неща, за които да ти благодаря. Благодарила съм ти. Винаги от цялата си душа и сърце. И пак ще ти благодаря. За всеки миг с теб...
Благодаря ти, че ме караш да се чувствам обичана. И обичаща...
Нуждаем се от радост, от любов. За да можем да усещаме истински и пълно всеки миг днес.
Освен това, за тези шест години имахме възможност да посрещаме и бъдещето си, което се превръщаше в прекрасно настояще, а след това в минало, изпълнено с топли и усмихващи спомени.
За шест години имахме мечти. Някои се изпълниха. Дори и от ония, най-смелите. Имахме усмивки. Имаме усмивки. Имахме сълзи. /Някои май и повече. Ама какво да я правим?... ;)/  Но няма да забравим и другите сълзи... от щастие...
Щастие...Казват, че щастието се разбирало когато го загубим. Не искам да го губя. Знам, че и ти не искаш.
За шест години разбрахме какво  е щастие. Разбрахме го заедно. Щастието е споделеност. То е отдаденост. То е любов...
Да, всичко е любов...
Благодаря! За всичко!
И за любовта! 

Цвете ме усмихна... из дневниците на hexemexe...

.

когато...

Когато си до мен е толкова различно... 
Различен е денят ми. Различен е сънят ми. 
Усмивката ми е различна. Една такава... истинска... без маска...
Тялото ми е различно. Поело нежност от ръцете ти, от целувките ти страст, от очите ти любов... 
А душата ми сияе... И цяла съм любов...
Когато си до мен... 
Когато съм до теб...
Думите "обичам те" бледнеят и пак най силни на света са те...

при Цвети снимка си намерих...

щастлива...

Щастлива съм...
Усещането за щастие криле ми дава.
Усещането е за свобода. Щастието носи свобода. Свобода за душата. И за духа.
Щастието вдъхновение е. Вдъхновение за всеки миг от всеки час, от всеки ден. Вдъхновение е за живот...
Щастието е живот. Живот смислен, пълен и осмислен.
Щастлива съм. И влюбена...
Любовта е щастие... Любовта живот е...

.

пред чаша чай...

Пред чаша чай стоя си в зимен ден...
/ грешка - есен е още /
Аромати летни глезят сетивата ми и спомени събуждат за топло лято. 
Тук спомени за утро необичайно ме усмихват. Преди часове, когато в снежно утро твоята усмивка вместо слънцето изгря...
Пия чай и се усмихвам...
Навън снегът вали и няма намерение да спира. Клони до земята се привели, натежали от златно-есенни листа и декемврийски сняг в края на октомври.
Пия чай и се усмихвам...
Не си до мен сега,  но топло е в сърцето ми. Любовта ме топли...
Пия чай и се усмихвам... 
Усмивката ми най-прилича. С нея съм красива. И добра съм. 
Цвете влюбено съм...

И при Драго се усмихнах...

днес...

Днес щастлива съм!
Денят ми споделен е с нежност. Споделен е с обич.
В такива дни, щастието на рамото ми каца. А аз го пазя. И искам да си го запазя... завинаги. Знам, че може. Вярвам го. Мечтая го. Повярвай го и ти, че е възможно.
Колкото и да е хубаво началото, неизвестното, очакването - след време е различно.Вариантите са два: отдалечаване или сближаване. Сближаването с времето по-силно става. Опознаването е в дълбочината на характерите. Опознаваш другия, а с това опознаваш и себе си. Откриваш, че другият е по-прекрасен, разбираш, че и ти си станал по-добър. В очите срещу тебе виждаш щастието, а после твоите искрят с любов. 
Щастлива съм!
И не само днес :)
Щастлива съм, че съдбата ни събра в ден далечен. Щастлива съм, че и до днес е с нас. И вярвам, че до нас ще е завинаги.
И знам... това е Любовта!

Албена подарява розички...

хубав ден...

Хубав ден от календара се усмихва...
С неочаквани и с очаквани дела.
По-важното е, че с усмивки пълен е деня. Имаме си и за утре... Утре, когато само гласът ти ще ме топли и прегръща...
Не, няма да тъгувам аз сега. Ще се усмихвам, защото денят ни бе прекрасен! И пак ще имаме прекрасни дни...
Днес за пореден път се усмихнах когато си мислех за осъзнатото щастие. Хубаво е когато успяваме да се зарадваме на това, което имаме. На това, което си даряваме един на друг. Тази радост, която ние сами можем да си създаваме е най-ценното, което имаме. Тази радост е поглед сияен. Тази радост е щастието  приютено в душите ни. Тази радост е и нашето бъдеще. И нашето Тук и Сега...
Щастлива съм. Щастие в твоя поглед аз виждам. И с благодарност е пълно сърцето ми...
Благодаря, че те имам! 
Благодаря, че съм твоя!

И при Драго има летни настроения...

ден различен

Денят различен е, необикновен.
Денят очакван беше, нашият си ден.
Колкото и време да имаме за нас, то никога не стига. А после казваш ми, че дълго сме се разделяли, все едно ще пътуваме за някой полюс. Не, за полюсите няма да се разделяме, защото със сигурност ще бъдем двама, ако някой ден натам поемем ;)   Знаеш, че е трудно дори когато раздялата "до утре" е. А сега ще има цееели два дни... и чак на третия ще бъда пак в прегръдка нежна. Ще се усмихвам на усмивката ти палава. Ще мога да те гушна истински, а не само "гуш", когато телефон все ни свързва...
Знаеш ли, всъщност, знаеш го... Знаеш, че до теб съм спокойна и доволна, усмихната и уверена. Да, тогава съм си истинска... най-истинската аз. И знам, защото го и усещам, че ти е приятно да "се навъртам" около теб :) Приятно ти е, когато в кухнята творя за теб най-обикновените неща, но в твоите очи са те прекрасни. Тайната е... щипката любов, която винаги добавям за подправка. Защото те обичам... И защото ме обичаш ти...
Вече знам, ще минат дните, които ни разделят. Все по спокойна съм, защото сърцето ми знае, че в твоето сърце съм. 
А там е толкова... уютно :)  с любовта...

на Драго жълтото съзвездие се усмихва...

не знам...

Сама не знам защо те питам. Защо все тоз' въпрос върти се в мен.
Знам, че по-важното е отговорът, който чувствам, а не този, който все го премълчаваш.
Знаеш, че усещам много. Изненадваш се, когато кажа ти, че нещо съм разбрала и без думи. И казваш ми, че вярно е. Защо тогава, на този въпрос искам потвърждение от думи?
Знаеш, че думите напразно аз не казвам. Знам, че по-пестеливият на думи ти си. Но знам, че винаги премерваш точните слова. Според критерия, който имаш в тебе изграден. И който мислиш, че е с безкрайна трайност. Понякога искам да забравиш поне за миг за правилата, които през годините са закостеняли в теб. Знам, че имаш ти какво да кажеш. Знам... Защото всичко теб говори. Само устните мълчаливо се усмихват. Очите ти блестят и с блясъка ми казват повече от хилядите думи. Ръцете ти ме галят и разказват всичко, което сърцето ти говори тихо. Но разумът ти като страж стои и на устните усмивка само позволява. Но знаеш ли пък усмивката ти как разказва? И тайните ти на сърцето тя показва...
Не спирай да ми се усмихваш! Не скривай блесналия поглед. Ръцете с нежност ти разхождай по тялото ми за тебе зажадняло...
А аз ще се опитам да не питам и не търся отговори с думи от букви подредени...
А днес ти благодаря за прекрасния ни ден! Чувствам се обичана... и без думи...
И много те обичам!
Много...

при Драго е розата омайна...

разплака ме...

Разплака ме...
Миналия ден, когато разстояние ни делеше и само телефон ни свързваше.
Каза ми: - набрах ти две шепи череши, за да ти донеса...
Толкова много ме развълнува. Остави ме без думи и със сълзи в очите.
Днес усетих, колко съм ти липсвала. А ти усети колко си ми липсвал. 
И закусих с най-вкусните череши...
Тази вечер с теб завършихме нещо, което бяхме започнали миналата седмица. Трябваше да го прекъснем заради пътуването. Резултатът беше очакван, но ни зарадва. И двамата.
Прав си, че за да стане нещо, трябва в една посока да гледат двама...  като нас. В такива моменти усещам още по-силно колко сме си близки. Обичам моментите когато правим нещата заедно. Виждам, че и на теб ти харесва...
Хей, прегръщам си те! С много любов! 

.

безвремие...

Зелено безвремие ме омагьоса при Драго.
Потапяш се и забравяш...
Забравяш за стреса, забравяш за всичко негативно, което залива дните.
Опитвам да ограничавам стресовите ситуации, негативната вълна по всички канали. Успявам донякъде. 
А местата с красота са истински релакс. Дори и две минути са достатъчни понякога, за да успее усмивката да надделее... И светът е по-красиво и по-добро място с тази усмивка, рожба на цветно безвремие.
Ето  защо обичам да наминавам из такива местенца в блоговото пространство...
Друга усмивка от тази сутрин ме намери при Джейн. Сигурна съм, че тя знае какво иска и ще го постигне. Тя знае как да пази детето, най-истинското, което всеки от нас има, в себе си.
Усмивки има навсякъде около нас, само трябва да сме отворени за тях. 
Напоследък по-рядко наминавам тук /из блоговете/. Едната причина е, че все по-малко публикации има в предпочитаните ми места. Забелязвам как социалната мрежа ФБ се превръща е едно губивреме изпълнено с празнословие и нездраво воайорство. 
Другата причина е лична. Подредих си приоритетите извън виртуалния свят и осъзнаването, че аз съм си най-важна, доведе до отделяне на повече време за мен. Убедена съм, че това време е най-смислено оползотвореното и резултатите ще бъдат за дълго. Това е един път към себе си. И ми харесва...
Харесва ми да се опознавам. Харесва ми да се изненадвам от себе си. А да изненадвам и другите...
В съботния ден времето си е мое. Сега ще се потопя в другото си безвремие - музиката...

Безвремието при Драго...

времето

Времето минава неусетно.
Понякога е тъй забързано и във вихър ме понася. След миг за поглед покрай мен, в безполезности изтекло времето... Времето тече... Колко точно е... тече... изтича... И няма връщане назад.
Смисълът е само в мига Сега. Премигнеш ли и той вече Минало е. Какво по лесно е от туй да се усмихнеш в този миг.
Опитвам в миналото да остават повече усмивки. Необходимост са, за моментите, когато спомените топли търси ги душата. С минало се не живее, но миналото е добра основа за днес и неизвестното ни утре. Миналото не винаги е само цвят и рози. Розите бодли си имат. Затова пък контрастите ни позволяват да отсеем по-красивото, по-топлото, по-важното.
Ами...
Животът е хубав!
Хубаво е!
В душата ми е пролет :)

.

пет години

Години пет броим си днес...
Хубави, щастливи са за нас...
Преди пет години нито ти, нито аз, сме вярвали, че ден като днешния ще имаме. Ден, в който с прегръдка си желаем още много от бъдещите ни години да броим по пет...
Години, в които имахме си всичко. И радост и тъга, щастие и трудности, усмивки и решения, сълзи и вдъхновения, мечти и сътворения... Да, ние с теб си сътворявахме свят само наш и най-прекрасен.
Години, в които се научихме от Аз и Ти да бъдем Ние. Днес мисля си, а вярвам, че и ти ще си съгласен, нашето Ние е прекрасно.
В Ние вече сме едно. В Ние вече цяло сме. В ние се допълваме, но не се обезличаваме. В Ние се разбираме без думи. И чувстваме се без слова. В Ние Любовта е силна и ние силни сме със нея.
Научихме какво е Любовта. Научихме, че крехка е, но и много силна. С нея всичко сме, това което наша същност е.
Заедно мечтите лесно сбъдват се. Дори онези, смелите. Защото има Ние.
Често и Съдбата споменаваме със теб. Не вярваме, че всичко е случайност. Някъде прочетох, че "случайност" е другото име на Бог... /или нещо подобно ;)/
Щастлива съм! 
Благодаря ти, че ми даваш всичко, от което имам нужда! Всичко, за да се чувствам желана, обичана, спокойна, доволна... щастлива! И те обичам! Обичам те с любов осъзната, дълбока и силна...
Каквото и да кажа, ще е малко и бледо подобие на истината. Защото чувствата, които ти пораждаш в мен са неописуеми! С теб сияние съм! И те обичам... 
Пет години... щастие! 
Благодаря ти! 
Днешният ни ден... специален е и незабравим. Една идея твоя, след години вече е реалност. Една красива реалност. 
Щастлива съм, че съм до теб и заедно сътворяваме мечтите си в реалност! Ще го правим и в следващите пет, нали? 
С любов...

При Драго настроенията са пеперудени... като моите ;)

.

исках да ти пиша...

Пролет е...
Усещането за пролет променя и владее мислите и чувствата.
Хубаво е когато в очите ти виждам особения пламък на ентусиазма ти. Желанието ти да довършиш нещо, което си планирал преди години, те прави по някакъв начин оптимист. А това ти прилича. 
Спомням си, преди четири години, бях до теб когато реализира друг свой замисъл. Беше хубаво да те виждам устремен и уверен. А ти беше безкрайно удовлетворен. Разбира се, че неспокойният ти дух не ти позволи това усещане да запазиш за по-дълго. Ти винаги искаш още и още.
След това бях свидетел на реализацията на други твои идеи. Щастлива съм, че ги споделяш с мен и ми позволяваш да бъда част от твоите мечти и тяхното сбъдване. Щастлива съм, че понякога и аз имам участие. Знаеш и усещаш, че го правя с желание и много любов. Мисля, че ти харесва да усещаш подкрепата ми. А тя е резултат от взаимното ни доверие...
Понякога ми се иска да направя нещо, за да виждаш по-често дребните неща. Да успееш да се зарадваш и на нещо, което не е толкова голямо, колкото е в мечтите ти. Дали някога ще успея да те убедя, че успявайки да видим, да усетим и да сме благодарни за малкото нещо, след време ще получим много повече.  Знаеш, че ще се опитвам... Защото усмивките, които греят на лицето ти когато съм до теб и те изненадам с нещо са най-ценното и смислено нещо, което мога да правя за теб.
Пролет е...
Нека винаги пролетния копнеж да изпълва душата ти и усмивките да озаряват дните ти. И щастието ще бъде с нас... Повярвай ми... Аз го вярвам с цялото си сърце. Едно сърце, на което ти позволи да усети какво е Любовта... 
Пролет е...

И при Драго е пролет...

за съботния ден и за мечтите...

Дните споделени са прекрасни. Не се притеснявам от ежедневието. Винаги има начин, ако има желание, денят да си направим различен. Аз желание имам. Не липсва и от другата страна. Защото каквото и да си говорим, за това са нужни двама.
Различието е онзи момент, в който в погледа отсреща изненадата в искрена усмивка заблестява. 
Когато усмивките са част от дните ни е тъй прекрасно.
Съботата се оказа слънчев ден във всеки смисъл. Слънцето в душите се усмихваше на декемврийското слънце. Вятърът, силен, облаците отнасяше и следа от тъга в мен не оставяше. Часовете заедно пак не стигат, сякаш вятърът и тях на бързо бе отвял. Но минутите, наситени с нашето присъствие, се превръщат в спомени най-топли. В прегръдките, макар и кратки заради приличието предхорско, с топлина зареждаме се. Но онази топлина, която погледите ни издават, тя е нещото, което има смисъл.
Често напоследък, мислите ми поемат в посока една. За взаимността, която пропорционална е на времето ни заедно. За чувствата, които все по-силни са, със силата на времето са подкрепени. За онези мигове, когато не можеш вече да си представиш живота без другия. И не искаш...
И идея си нямам кое и как възможно е да бъде. Но знам, че съм щастлива. Щастлива съм сега и утре ще съм. Защото искам... Защото заслужавам... Защото щастието в погледа отсреща виждам... Защото щедра е към нас съдбата.
Ако преди година, две или даже пет, някой беше казал ми, че днес ще бъде тъй... щях да се усмихна и да кажа - фантазьор... Но, да... мечтите сбъдват се. Ако в тях е вярата голяма. Въпросът е: колко ли да е голяма? Ами... много! Безгранична и... с усмивка. 
Мечтите си - мечтая си ги всеки ден. През нощите сънувам. В прегръдка най-нежна - сбъдват се. 
Мечтите ми за двама са... Знам го, но не зная как да го докажа. Сигурна съм, че ако мечтите на двамата са без ограничения, те със скоростта на светлината ще се случват... 
Съдбата чака нашето позволение, за да ни ги сбъдне. Нашите мечти... неограничени от правила, съображения и така трябва...
Нека смело да си ги мечтаем... и с обич...

При Дани е... вълнуващо...

неочаквано обикновените необикновени хубавини...

Хубаво, по-хубаво, най-хубаво... Лесно се свиква с хубавото. Но защо после разумът има свойството да го омаловажава? Защо често разумът диктува - няма накъде повече?
Особено в случаите когато с всеки ден се убеждаваме, че има. Има още по-... и най-...
Опитвам се да мисля с усмивка. Но дали няма да е по-добре да не мисля ;)
Дали не е по-добре на хубавото да се отдадем и да му се наслаждаваме. С благодарност в душата нека се радваме на всичкото хубаво, което всеки ден ни се усмихва и ни намига дори и в най-трудните моменти.
А то,  хубавото, най-често е в по-малките неща. В неочаквано обикновените...
Нека по-често поглеждаме към по-малките неща, които по-истински изпълват зажаднелите ни души за красота край нас и... в нас...

Дани е откривател на неочаквано обикновените необикновени хубавини...

хубаво е...

"Хубаво е да си имам жена в леглото да ме топли..."
А, де... И аз от кога ти го разправям ;) Искай си ме! Вземи си ме!
И в леглото е хубаво,  и извън него е хубаво. Днес издържах още един изпит, нали? 
Виж как неусетно времето минава когато сме заедно. Увлечени от занимания общи или самостоятелни. Нали не веднъж ми казваш - докато си тук /в кухнята/ и на мен ми се иска да посвърша нещо в къщи... Виждаш, че с удоволствие се занимавам в кухнята и всичко ти приготвям с най-голяма доза любов. И въображение ;)
Въображението не е само за кулинарните занимания, нали, мили? А това ти харесва. А на мен ми харесва, че на теб ти харесва...
Ето, пак ще ти напомня, че Съдбата е щедра с нас. Много щедра е... 
А ние сме й благодарни, че ни е събрала по един прекрасен начин и ни дава най-невероятните възможности... 
След ден като днешния, когато всичко е хармония... Как да не искам, как да не мечтая за още?
За трети път ми каза - сега е същата усмивка, като на онази снимка с дядо ти...
Да, на снимката с дядо... на 3-4 години съм... най-безгрижните ми години... Времето, когато съм се чувствала обичана... 
Щом виждаш тази усмивка в мен... значи така се чувствам и когато съм с теб... И те обичам...
Обичам те! Обичам те! Обичам те!

"Хубаво е да си имам жена в леглото да ме топли..." 
Хей, ама не коя да е жена, а само аз мога да те топля така, слънце мое! Само аз! Знаеш си го, нали, моя обич? И не само да те топля... ;)
Аз съм твоята роза... нежна... цветна... слънчева... бодлива... /така де, иначе ще ти е скучно с мен/ ;)
Обичам си те!...

При Драго розата позна ме... ;)

летежно...

Сиеста в октомврийския следобед...
Добре ни се отразява топлината на телата. 
И нежността на прегръдките...
Поговорихме и помечтахме... Поспахме и се посмяхме...
Ей, така лежерно времето минава... Забравяме за всички грижи и несгоди. Светът е по-доброто място с теб и мен... с нас...
Сега е по-лесно да се справя със задачите останали за днес. Не са много, но са необходими. И трябва... 
Сега се усмихвам... Усмивките, искрените, са най-топлото ми чувство, с което тръгвам си от теб... И което ме поддържа в тонус до следващия ден...
Зависимост развила съм... Зависимост към теб ;)
Колко е лесно да зарадваш любимия до теб. Просто усмихни се... и го прегърни...
Това винаги е действали и действа, и... ще действа :):):)
Усмихвам се... на споделените часове в прегръдка и... единство. 
Нахвърляно стои написаното. Няма и да го подреждам. То е като мен. Като настроенията ми.
А настроенията ми... едно такива са летежни и... усмихнати... 
Ами, нека се усмихват и да си летят... ;)

Есенен полет при Драго...

по-добра...

Циганското лято тук е... Тази есен си харесвам. Не онази с лепкави мъгли... /когато има ги, ще се оплаквам тук/
Слънцето и златните листа, макар и вече малко, стоплят ми и тяло, и душа. В дни такива цяла съм енергия. Като слънце чувствам се и аз. Желание за ред владее ме. Ред край мен и подредено в мен... Това е ден с хармония белязан. Всичко ми спори и чувствам се успешна във всяко свое начинание. И начинанията ми нямат брой сега. Някой вече са завършени успешно. 
Напред да гледам лесно е сега. 
И още... редът с почистване се случва. Онова почистване и на душата, и на реалния ми свят, и на виртуалния... А после леко е... И място има за новите мечти, за новите ми начинания... Има и простор за дейности любими, за които все не стигало е място и време. 
Сега ще си изгладя вчерашно пране. С него ще пригладя рошавите мисли, дето поомачкали се от скорошна тъга. След час ще съм... още по-добра...
В очакване на най-хубавите часове за деня си съм... След час ще бъда по-близо и да срещата желана. Часовете, които ме осмислят като жена желана и обичана... 

При Драго есента е на златни сърца...

.