Понякога е тъй забързано и във вихър ме понася. След миг за поглед покрай мен, в безполезности изтекло времето... Времето тече... Колко точно е... тече... изтича... И няма връщане назад.
Смисълът е само в мига Сега. Премигнеш ли и той вече Минало е. Какво по лесно е от туй да се усмихнеш в този миг.
Опитвам в миналото да остават повече усмивки. Необходимост са, за моментите, когато спомените топли търси ги душата. С минало се не живее, но миналото е добра основа за днес и неизвестното ни утре. Миналото не винаги е само цвят и рози. Розите бодли си имат. Затова пък контрастите ни позволяват да отсеем по-красивото, по-топлото, по-важното.
Ами...
Животът е хубав!
Хубаво е!
В душата ми е пролет :)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар