.
Защо усмивката ми плахо се изниза?
Защо?
Без причина...
Или нейде, там дълбоко, душата ми улавя нещо... дори и име си няма...
Не искам мислите такива!
Искам си онези, светлите, изпълнени с живот!
Животът... миг от вечността е... /клише е, но пък днес усещам го така/
Взимаме се нявга на сериозно. А после осъзнаваме безумната краткост на всичкото край нас...
И в тези мигове на осъзнатост, искам всеки миг красив и жив да грабя. Така награбена съм цяла и даже съвършена... Искам се такава...
Жена, усмихната, щастлива... и влюбена, тъй както никога до този ден... Първата... пълната... истинската... съзнатата... всеотдайната... изпълващата... живата... Любов...
Няма коментари:
Публикуване на коментар