равноденствие...

.

Денят е равен на нощта...
Светлина и тъмнина по равно са. Два пъти в календара ни годишен. Така природата хармонията си реди.
В мен хармонията е на талази. Днес едно, а утре друго.
Цветна съм дъга, а после сив съм облак. Жарко слънце мен изпълва и дъжд от сълзи ме гаси. Сияйната усмивка ми отива, след нея тъгата ме облича. За ден или дори за час... непостоянството е мойта орисия.
А същността ми... тя хармония е.
Като при смяната на ден и нощ, когато равни са...

.