мъглата...

Мъглата ме облича и с главоболие дарява.
Не ща й екстрите, но тя не чува.
В мен се настанява и ми лепне от тъга.
В пропаст от безсилие ме хвърля.
Самосъжалението на гости ми пристига.
Аз не съм това...
Не искам се такава...
Аз съм слънце.
И светлина сияйна.
И топлина съм.
И много съм любов.
Искам себе си.
Сега.
За да оцелея.
Днес.
Искам...
Любов.
От тебе имам нужда днес, любов!
Слънчева да съм.
За да съм аз...

 при Ласка се познах...