Мрънка ми се...
Искам да се оплаквам...
Уморена съм в понеделник от неделята.
Уморена съм от вирус гаден, ама няма да се дам.
Уморена съм от откази...
Уморена съм да обяснявам, че не сме машини и дни ще имаме всякакви...
Уморена съм от мързел...
Уморена съм от безсилие...
Уморена съм от притеснения за другите...
Уморена съм от себе си...
Искам да си мрънкам...
Искам да си плача и сълзите ми да измият всичката тъга от мен...
Искам да се скрия...
Искам да се науча да обичам без да очаквам обич...
Искам да не ми е тъжно...
Искам да не ме боли...
Искам...
Мрънка ми се...
Ей, така...
.
И аз, и аз, и аз ...
ОтговорИзтриванеАма не ми се реве чак, поне в тоз момент. То човек свиква и с бесилото, дето рекли хората. :)
Хайде, гуш! :)
Гууууш... :)
ОтговорИзтриванеПримири се вече с всички ситуации, защото съдбата знае да ги управлява по-правилно от теб!!!
ОтговорИзтриванеИ аз съм уморена, всички сме уморени.
На ти нещо красиво, което сега слушам, поздравявам те и наздраве :-)
http://www.youtube.com/watch?v=qLouHqWFrwM
Благодаря ти, мила!
ОтговорИзтриванеНяма вече умора, я виж пролетта почти е разцъфтяла. Ще се събудим и ние, и ще сме във вихъра си...
Да, съдбата знае, по-добре да си я слушаме... по-умна е от нас и по-доброто дава ни...
Прегръдка...