среднощни...

Понякога мислите тъй лесно носят се по стръмното и негативното излиза все отгоре. Лесно е да се хванеш за мисъл една, лесно е да я последваш. А после, когато погледнеш за миг назад виждаш една голяма пропаст, която тази мисъл е създала. И се питаш защо...
Защо изведнъж се е оказало, че след теб е празно? Защо не виждаш дъгата цветна, която си рисувала в миналите дни?
Поспри се...
Не всичко черно е, нито сиво е. Има го черното, има го сивото. Но го има и синьото на безкрайните възможности. Има зелено от спокойствието на душата. Има страстното червено. Има слънчевото жълто на мечтите смели. Има... Има я дъгата. 
Прегърни я... С нея ще е лесно пак усмивки да си събереш. С дъгата лесно се върви напред. Даже се лети...
Забравила си как лети се? Усмихни се. Душата освободи от оковите на мислите, които даже не са и твои. Разпръсни ги тези неканени мисли, които полепвали са по крилете ти, когато на други искала си да помогнеш. Защото не е помощ да понесеш на крехките криле и другия товар... Помощта е да успееш да покажеш своя полет. Да подкрепиш със своето крило опита му за летеж. Да си опора, но не и патерица...
Да... лесно се свиква с патерица. Нещо като зависимост даже се развива. Тя, патерицата е длъжна да е с теб и за всичките несгоди е тя виновна. Удобно оправдание е. Оправдание за мързел. Онзи мързел... на ума. А другият, на мускулите, той е следствие на умствения...
Мислите творец са. Изборът на мислите е отговорност. Отговорност към себе си, към миналото и към бъдещето. 
Лесно е да промениш своите си мисли. И е много трудно. Зависи от това до колко се обичаш. Да, точно така - до колко обичаш себе си. Това е онзи здравословен егоизъм, който те води напред и нагоре. 
Питаш се: как да се обичам, като другите не ме обичат? Грешен е въпросът. Много грешен... Вярното е: обичам себе си, затова може да ме обичат и другите... 
Да, трудно е да обичаш себе си. Лесно е да обичаш другия. В него виждаш доброто, което искаш да видиш. А в себе си виждаш недостатъците си. А чрез погледа навътре те се увеличават... Защо не успяваш да ги видиш в друга светлина. Не става въпрос да се омаловажават, но може да се окаже много лесно да се преодолеят и да се превърнат от недостатъци в положителни качества, в чаровни детайли към твоята същност. Необходим е само един поглед... към себе си... доброжелателен...
Страхуваш се от промяната... Сигурно е разбираемо. Да разбереш другия е по-лесно, отколкото да разбираш себе си. Когато започнеш да разбираш и себе си е шок, че толкова лесно и елементарно нещо е било загадка...
Загадка... Не й ли създаваме сами този ореол?

При Драго цветно се усмихваш... 

и лесно е да бъдеш себе си...