Позакъсняла, но истинска и бяла. Каквато си я искам. Ама за малко...
Но то и не остана много. Ей, го... Малък Сечко тук е. Каквото и да е, то казано е... Малък... А и Баба Марта ще фучи, ама и нейните дни са преброени. Освен това жена е... Капризите й не могат да траят дълго.
С едни такива, по-скоро топли мисли, във февруари аз навлизам. Топли са въпреки минус петнадесетте навън... След ден-два и следа от минусите няма да има. Според прогнозите, които за близко време ги случват...
А днес съм и ранобудна. Като за пролет...
Защо ли пролет все бълнувам в последните си дни?... Сигурно защото й е време. Сигурно защото е сезона мой.
Пролетта с кокичета започва... Макар и днес да са под преспи бели, аз знам, те са там и чакат само полъх топъл, за да покажат цялата си прелест и надежда...
Кокиче искам да съм днес...
Няма коментари:
Публикуване на коментар