Понякога в дните ни затискат неволи. Ежедневие...
Когато сам трябва да се бориш с тези нежелани и досадни задължения е много потискащо. Тежестта на проблема се утроява. Мисълта, че би могъл да правиш друго е всеобхващаща. Другите мисли чертаят само негативни варианти и проблемът нараства, нараства и нараства като детски балон преди спукване...
Когато си сам...
Когато са двама... различно е.
Проблемът е същия. Не си отива сам. Решение се търси, но и място за усмивка се намира. Докосваш ръката до теб и топла усмивка те среща. Доверие в сърцето ти се събира.
Тогава усещаш, че не си сам. Усещаш, че решение ще има. И то идва...
Хубаво е когато можеш да споделиш и хубавото и не толкова хубавото с любимия човек...
И на преден план излиза - доверието... За къде сме без него?
С доверие и любов прегръщам любимия си мъж...
Няма коментари:
Публикуване на коментар