![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiCq5KGW4ZZ6PY_HhwkujqvKTQbRbfaAIof76rL927ApZ5iFTybubsUK0mR9ROhcXmi94QbVdeHM_9HLrECPuYItb8SgClld0xeoVcpfOW32iCWedbs-O-zxCutUW-iksHi1lzGBI1eFA/s320/moicvetq+012.jpg)
Всяка есен е различна и сякаш я откривам в първи път. Есените отскоро сякаш забелязвам.
Есента сезон е... и на живота е сезон...
Дали затуй сега разбирам есента?
С капризите от цветност....
С меланхолията на дни мъгливи...
С усмивка в цвят от нежност...
С прегръдка в утринна слана...
Дали разбирам есента?...
Но тя е тук, нехаеща за моето разбиране.
С вятърът се наговорили и мислите ми с есенни листи забъркват в танцова, неземна феерия. Омаяна от цветовете огнени на есенните страсти, все по-ярко усещам аромат на зрялост. Сега разбирам как ухае зрелостта. В прегръдката й всичко е по-топло и оценим е всеки малък жест...
Есента... сезон годишен... и сезон е на живота... Единственият ни... сега... и тук...
С есенни виелици ще случи да се боря, но сега ще пазя топлина от лятото си...
Май харесвам есента... златната и цветна... топла и богата...