знаеш го, но аз да ти го кажа пак...

Петъчният ден бе с истински живот за всяка клетка моя. Всяка мисъл бе ми вдъхновение и стимул. Всяко чувство бе живот и любов споделена.
Усмивките ми - слънчева зараза те разпръсваха...
Петък - един такъв... прекрасен ден на споделеност, на нежност и любов...
Петък - ден на вдъхновение, идеи и... реализирането им с любов.
Резултатите - някои веднага случили се. Другите в съботното утро търсят си... разрешението ;)
А съботното утро тъй цветно и усмихнато роди се... Слънцето в очите ми видя и ти, при теб тъй лесно се прехвърли. С прегръдки, искрен смях и някои изненади, всичко по-добро е вече.
С поглед сияещ ме погледна ти, засмя се и ми каза: как усмихваш се... 
Усмихвам се, защото с теб щастлива съм. Защото в сърцето ми ти огън си запалил и топлиш ми душата с Любовта.
Посмяхме се на изводи направени в движение :) Аз може би понякога съм малко вятърничава. Но ти си  земен и понякога ти трябва от моят полъх на въздушност. На мен пък ми е нужна твойта земност. Значи всичко ни е наред щом заедно сме с теб... Аз без теб не мога, ти без мен не можеш. Допълваме се двама до цялостта единна...
С ей такива мисли посред нощ съм. Усмихвам се на усещанията ни за цялост и за нужност. 
Не знам какво ни чака утре. Но знам едно - хубаво ще бъде! Ще бъде, защото искам го, защото искаш го и ти... Ще бъде, защото все по-често и по-осъзнато е усещането ни за НИЕ... А то е... толкова прекрасно...
Аз в мечтите наши вярвам. Лесно е да повярваш и ти. Опитай! Щом двама вярваме, по-лесно ще им бъде те да се изпълнят...

При Драго има сини усмивки...

като очите ни, когато отразяват синьото на пролетно небе...

в утро самотно...

От умора вечер заспивам и после се събуждам и да заспя не мога. Знам, че притесненията ми не му помагат. Пречат ми и на мен.
В един момент се оказва, че мерките взети за профилактика не са достатъчни и проблем възниква. Да, сигурна съм, че кризата ще отмине. Но това е знак и за него и за мен, че още трябва да се прави. В сутрините ранни ровя и чета как и какво ще може и ще трябва да се направи след момента на кризата.
Не искам да омаловажавам случилото се. Нито искам да го преувеличавам. Иска ми се да вярвам, че ще намеря границата между двете състояния. Знам, че сега е особено важно да се направят необходимите изследвания и консултации. А после, след кризисния период, който все още нямам идея колко може да продължи, трябва да сме готови с варианти за подпомагане дейността на организма и подсилване на отслабените места.
Да, звъня често, но не приемам обвинението, че си играя с телефоните. Непоносимо ми е, че съм далече когато има нужда от мен и само като го чуя мога да се поуспокоя за следващия час и да посвърша неотложните си задачи.
А днес ще събера и още маточина и други билки. В началото на лятото, както подобава на една Амазонка, събрах си билки за болежки и предимно за профилактика на болежки знайни и незнайни. Днес ще наблегна на вече знайните, които неочаквано се появиха с криза и все още неотминало притеснение.
Не мога да се освободя от мисълта, че сме можели да направим нещо повече за здравето си, а не сме го направили. Знам, че тази мисъл не ми помага, не помага на моето слънце, но тя е в мен и трябва да я променя съвсем скоро. Трябва да е мисъл за това какво сега може и трябва да се направи, за да не се повтаря тази криза, за да не се стига до други проблеми.
Време е да се чуем и после да видя накъде ще ме отведе деня...
Искам много скоро да премине кризата и милото ми момче да се освободи от притесненията, които измъчват и него. Тези притеснения не му помагат, но разбирам, че в такъв момент са нормални. Как искам да го прегърна и да отнема всичките му страдания...

Aquawoman отдавна е готова със своя зимен чай...

ранно утро

В ранно утро се събудих. Тихо е навън. Облаците снощни още тук са. Само задух са донесли. Прохладата я няма.
Усмихвам се на утрото. Искам да я задържа  / усмивката / у себе си поне за седмица. За толкова ще съм далече. Ще имам нужда от усмивка.

При Драго утрото е синьо...

с надежда

В очакване съм...
В очакване на утрешния ден...
Особено смирено ми е.
Но не  и помирено.
Прошка ще потърся утре... от цялата си буйстваща душа...

Дали ще я получа...
С надежда утрото очаквам...

Красив е изгрева при Цвети...

нова година

Събудих се с усмивка...
И надежди...
И мечти...
И вяра, че ще бъде...
Ще бъде година на здраве...
Ще бъде година на щастие...
На усмивки...
На любов...
Година на мечти смели...
И сбъднати мечти...
Ще бъде...









.

в есенно утро...

.

Утрото студено е...
С чаша чай се топля...
Разхождам се из блоговете. Всеки свят е различен. Понякога гостоприемен, друг път - враждебен, понякога - усмихнат, понякога е тъжен... Светове променливи като настроенията на всеки от нас. Защото са... Всеки оставя частица от себе си в своя виртуален свят. Мисли, настроения, радости, терзания, подредени или не съвсем, намират израз и подредба в тези светове...
Разхождам се и ми приятно да гостувам на постоянните си домакини, а също и да откривам нови гостоприемни и уютни места. Напоследък не ми остава много време, понякога бързам, но с удоволствие се докосвам до всеки свят. Това ме усмихва, може и да ме натъжи, често ме замисля, дори и решение ми предлага на въпрос терзал ме с дни... Често ми се иска да кажа поне две думи след прочетеното, да благодаря за настроението. Но понякога ми се струва, че е неуместно да се намесвам в хармоничния свят, който ме е приел на гости. Друг път прочетеното ме оставя без думи и... всичко, което бих казала, ще бледнее...
Чаят в чашата ми вече се свърши... Топлината от напитката, топлината от докосването ми до споделените светове, е в мен и денят ми ще е... по-топъл :)
За топъл и усмихнат ден е време!

При Кръстю... е някак слънчево днес...

юнска неделя...

.

Неделната юнска утрин нахлува през отворения прозорец.
Свежест и сутрешен хлад ободряват съненото ми съзнание. По-скоро в ранината на утрото съзнанието все още е спящо. Може би онова, другото в мен, подсъзнанието е това, което ми позволява да поемам усещанията за свежест и новост с всяко вдишване на слънчевия въздух.
Да, тази сутрин въздуха е особено слънчев, въпреки, че слънцето все още е зад баира.
Неделните звуци и аромати са различни от съботните и от делничните. Днес... някак по-спокойни са, с доза мързел сякаш.
Само птичия хор не признава делението на дните в седмицата. И жабешкия хор не се съобразява с хорските приумици. Но с тях  се усеща хода на природата през сезоните. Това е по-вълнуващо и много истинско с привкус на приземяване...
Юнските цветни аромати... няма по-омайващи и цветни настроения. Довеяни от лекия юнски ветрец, те изпълват човешките ми сетива със цвят и събуждат в мен особени рецептори... рецепторите на душата...
Юни е прекрасен. Особено в неделя. Свежо, зелено, будно, цветно, омайно... хармония...
И аз през юни съм най-хармонична... 
Душата ми поела сутрешна юнска доза е готова за новия ден, изпълнена с хармонията на юни. Протягам се, всяка моя клетка се събужда и тепърва ще усеща юни.
Юни... неделя... утро...
И закачлив слънчев лъч флиртуващ с погледа ми пъстър...
Денят е тук...

Цветна утрин при Aquawoman ме усмихва...

в неделя...

 .

Неделя е...
Странно нещо, вчера няколко пъти си помислих, че е неделя. Дори и след като още сутринта го осъзнах и се поправих.
Не е лошо да имам две недели. То не, че се различават кой знае колко съботата и неделята за мен.
Започнах неделята доста ентусиазирана и изпълнена с енергия. След първите действия почувствах необходимост от нещо по-спокойно. Да погледна, да прочета, да послушам музика. С една дума - нещо повече душата си поиска в неделната сутрин.
И си го получи. Vira с изненада ме посрещна. Почувствах се поласкана. Усмихна ме.Дойдох тук с намерение да пиша и пак се върнах. Усмихнах се... Случайно ли е или не, но намерих отговори, които на сто процента са верни и за мен. Видях блоговете, които с удоволствие чета всеки ден.
Не бих могла да продължа веригата по същия начин. Но благодаря на Vira!!
Неделята ми започна доста... музикално. Отдавна не бях слушала музика с такова удоволствие. Днес успях, а и имах желание, да чуя пропуснатото от мен при Кръстю. Там има невероятни предложения и страхотно попадения, които не веднъж ме изумяват и дори вдъхновяват. Вчерашното ... без думи ме остави! И не само ще го слушам днес N - пъти, но и ще го гледам, защото е повече от магия...
Като казах магия, веднага се сещам за някои магически кътчета, с които се срещнах скоро. Един разказ, който ме впечатли и вече няколко пъти наминавам да препрочета.
Обичам да чета всичко от блогрола си, вече е доооста дълъг, но пък си заслужава всеки миг прекаран в световете, които се откриват чрез него.
Такова ми е днес неделното настроение. По-горе споменах енергия... Това е сигурно, няма да е мързелива неделята ми.
Неделя е...

Благодаря ти, Vira!

съботно утро...

 .

В есенното утро, рано се събудих. Съботно е, но днес ми се налага. Вече не знам, странно ли е, че когато имам някакъв ангажимент, събуждам се преди алармата. Така беше и днес. Времето от събуждането ми до алармата използвах за разни размишления, за мечти, за мисли за реалности...
Все още е рано... за събота. Но вече имам изпълнени доооста точки от дневния ред. А днес той ще е наситен. Истина е, че все още не са известни всички точки за деня. Има някои идеи, които с напредване на деня ще се избистрят :)
Обичам утрините, когато всички в къщи спят. Така имам възможност да си свърша голяма част от домакинските задължения, като си следвам моята си организация. Не е логична винаги, но най-важното за мен е, че успявам бързо. Май съм майстор на нелогични съчетания, но винаги даващи резултати. Ето и днес... станах с идеята да свърша едно, а свърших три ;)
Ами така е... муза като дойде. Музата ми... днес е само в мислите ми... има и такива дни... реалности...
Ще има и други дни... с ралности от мечтите ми родени.
А днес... денят усмихнат ще е. От мен каквото зависи, аз ще го направя. Ще направя и повече дори, тъй както винаги се случва...
Време е за следващата порция от дейности, в които ред и логика трудно се намират. Започвам едно, после второ, първото на ред е, а и трето... а накрая пет и шест ще са завършени... Чувствам го... музата ми с мен е.
Спорен и с усмивки заслужава да е този ден...

Photo by Zveti.

добро утро

Добро утро!
И прекрасен ден!
Хубаво е да се събудя с усещането за хармония и любов!
Снощи имах разговор, който освободи мои притеснения. После имах настроение за рейки. За пръв път бе пожелано, без аз да го споменавам. Сънувах объркан сън, не знам какво означава, няма и да проверявам. По важното е, че спомена за него ми носи усмивка.
Събудих се с усмивка... телефонен разговор... и отново усмивката и настроението ме изпълват... ябълки във фурната... и вече се носи уханието им... ухание на дом, на топлина, на есен, на сладост, на пъстрота, на уют, на любов... да, ухае на любов! ;)
Денят за мен започна. Усмихнат! И усмихнат ще завърши! :)
Усмивки за всички! И за теб! ;)
:):):)